Старбъкс

Заглавие: Старбъкс Вто Юли 12, 2011 10:44 am

Старбъкс е едно страшно любимо място на всички тийнейджъри, а и не само. Кафенето има маси и отвън, тъй че, когато е топло, клиентите могат да сядат на чист въздух.

Заглавие: Re: Старбъкс Нед Юли 24, 2011 7:56 pm

Малко странно за човек, който не обича и не пие кафе, е да се намира в най-посещаваното кафене в града, но това съм си аз, а и не съм дошла тук само заради кафето. По-скоро исках да се скрия, поне за малко да остана сама (като изключил всичките хора в заведението), а това беше първото място, на което се натъкнах и просто се реших да вляза.
Телефонът ми отново иззвъня, вибрирайки в десния джоб на дънките ми. По дяволите! Започвах да се ядосвам. Извадих го и погледнах дисплея, макар че нямаше нужда, за да разбера кой се обажда. Арън. Отново. Нека подчертая - отново! От както се скарахме (което беше само преди няколко часа), не беше престанал да ми звъни. Не исках да си изключа телефона и без това се чувствах ужасно, че беше ме принудил да се крия. Макар красноречивият СМС, който му бях изпратила след първите три позвънявания, той не се беше отказал.
Не издържах, за това му вдигнах.
- Виж, ако още веднъж ме потърсиш по телефона, ще те намеря и ще те накарам да го изядеш!

Заглавие: Re: Старбъкс Нед Юли 24, 2011 8:07 pm

Бях седнала на една от масите в Старбъкс - комерсиално и прекалено често посещавано кафене. Но, по дяволите, кафето им беше страхотно. Бях нахвърлила някакви листове около себе си, книга и капучино с две сметанки и една лъжичка захар. В момента разглеждах последно направените от мен снимки на фотоапарата и не обръщах особенно внимание на случващото се около мен. Вдигнах раздразнено поглед, обаче, когато някакво момиче спря точно до моята маса и започна да крещи на гаджето си по телефона.
-Остави ме на мира, Арън! Спри да ми звъниш!
Тишина.
-НЕ! Не искам да се събираме отново!
Обаче в погледа й се четеше точно обратното. Почувствах се гадно и взех един от листовете пред мен. С молив написах
"Затвори му. Ще ти се обади след две минути."
Вдигнах листа и го вдигнах пред лицето на момичето. Тя объркано прочете написаното и ме погледна. Кимнах й и тя натисна червения бутон.
-Ъм.. мерси? - неуверено ми благодари момичето. Беше красива, с невероятно сини очи..беше някъде, бих казала, на 17-18 години.
-Няма защо. - усмихнах се - Имам опит.
Посочих й да седне на съседния стол и подадох ръка.
-Каси. - казах съкратения вариант на името си и отново се усмихнах.

Заглавие: Re: Старбъкс Вто Юли 26, 2011 1:00 pm

- Анита - отвърнах.
Все още бях ядосана и може би заради това не отвърнах на усмивката `и. Беше грубо, признавам. Не биваше да си го изкарвам на другите, само защото Арън ме вбесяваше.
- Извинявай.. - казах, вдигайки дясната си ръка, в която стисках телефона си, сякаш това единствено движение обясняваше всичко.
Но тя ме разбра, отново се усмихна и кимна.
Тъкмо когато мислех да се отдалеча, за да си взема кифличка с шоколад и капучино, когато Каси попита, гледайки празния стол срещу себе си:
- Искаш ли да седнеш?
По принцип не бях много общителна и не се сприятелявах толкова добре, колкото другите. Не знам, може би е заради прекалената откровеност (винаги казвам това, което мисля без да се притеснявам.. ако на някой не му харесва, прав му път) или пък е заради цапнатата ми уста. Това не ме тревожи. Но Каси изглеждаше доста симпатична, а и пък нямаше други свободни места.
- Добре - казах простичко и се настаних до нея.

Заглавие: Re: Старбъкс Сря Юли 27, 2011 3:14 pm

Анита седна срещу мен.
-Защо се скарахте? - попитах я отпих от капучиното. Тя ме погледна неразбиращо. Кимнах към телефон и казах:
-С гаджето.
-Ааа, ами просто той.. заварих ги с една..
Историята й беше прекъсната от звъненето на телефона й. Точно по план. Тя ме погледна въпросително.
-Да вдигна ли?
-Искаш ли да се съберете?
-Не!
Повдигнах вежда, защото веднаха усетих желнието й да бъде с този..Арън.
-Добре де.. може би малко.
-Тогава му затвори. Ако отиде у вас и ти се извини на живо, не по телефона или чрез sms, значи и той го иска.

Заглавие: Re: Старбъкс Сря Юли 27, 2011 3:26 pm

Въздъхнах.
- Де да беше толкова лесно - прозвучах доста уморено. А и се чувствах така, писна ми цял ден да игнорирам Арън. - Щом му затворя, той не се отказва и отново ми звъни. Така е цял ден.
Погледнах към телефона си.
- Тогава защо не го изключиш? - попита Каси.
Вече започвах да си мисля, че това е доста добра идея.
- Не - поклатих глава, голям съм инат, нали? - И без това се чувствам ужасно, че ме е принудил да го избягвам цял ден.
- А ако довечера те по търси у вас? Мислиш ли, че може отново да се съберете?
Замислих се за момент. Но вече знаех отговора.
Отново поклатих глава.
- Не.. - вдигнах поглед към нея.