Рейчъл Салмън

Заглавие: Рейчъл Салмън Сря Юли 13, 2011 5:03 pm

Име: Рейчъл Салмън
Години : 19/40
Външен вид:
От вън изглеждам ужасно нежна и крехка, но какво да кажа - определено не съм такава. Външният ми вид често заблуждава другитe, че аз съм беззащитно момиче. Е, това определено не е вярно.Висока съм едва метър и седемдесет, а и ми стига. Ръцете ми са силни.Очите ми могат да виждат на доста далеч, но лошото при това е, че картината от близо се размазва пред тях.
Честно да си кажа обожавам да се смея, но повечето пъти го правя на гърба ня някого. Не бих казала, че имам лоша усмивка.
Най-лошото при мен е, че трудно пазя развновесие понякогa, и ако това се случи става ужасно. Имало е доста важни моменти, в които беше просто задължително да запазя контрол и равновесие, но честно казано, тогава се лъжех, че ще успея. Като малка все ми пожелаваха да си счупя крак, защото съм много неуравновесена. Винаги съм се сърдела за това, а и сега не мисля, че е било правилно.
Определено зачитам външния си вид, но това не означава, че стоя пред огледалото като някoи други, това изглежда особено вбесяващо и скучно.
Характер:
Нещото, което най-много обичам от себе си, че аз знам какво искам. Имам ли идея, аз я върша. Ако пожелая, аз мога. Е, това че съм инат е съвсем отделен въпрос, който няма да коментирам кой-знае колко. Само ще кажа, че да си инат не е толкова лошо колкото другите си мислят. Това значи, че ти имаш свое мнение и го устояваш независимо от нищо и никой.
Не съм лидер, но и не искам. Не, не ме е страх аз да водя нещо или някои, но това е огромна отговорност, която винаги ми се с струвала непосилна за мен.
Аз съм бойно момиче, готова на всичко. Обожавам да правя неща, които първоначално изглеждат непоносими или трудни, а след като аз ги направя да кажа ,,То не е толкова трудно!". Понякога правя нещата с пълна лекота, което всъщност значи, че аз съм искала така да стане и след като другите ме погледнат да кажат, че аз съм по-силна от тях. Това винаги съм го искала.
Лошото обаче е , че лесно се доверявам и почти всеки може по някакъв свой начин да ми повлияе за лошо, а рядко за добро. Винаги съм смятала, че имам пълно доверие на хората около мен, но накрая това ми изиграва страшна шега и често си патя.
Научих се да съм сдържана. Никога не съм разбирала, защо съм емоционална. Винаги съм била силна и непоколебима, а понякога просто някакви чувства избухват в мен.
Не мисля преди да действам и това е! Винаги са ми повтаряли ,,Мисли, мисли, преди да действаш. Действията изискват разум " - може би аз нямах разум. Действията често ми се оказваха правилни, но аз не мислех преди това.
Аз съм жена, не може да не се страхувам... Страхът беше едно от нормалните неща в мен и едно от нещата, които никога не съм искала да губя,колкото и странно да звучи сега. Този, който не се страхува от нищо, какво е? Бездушен?
Дарба : Лечение
История:
Родена съм на 14 март. Живях в Австралия до 10та си одишнина, докато не се случи войната.Аз разбрах за нея, когато баща ми излезе от къщата ни и остави два пръстена. За мен и за майка ми. Той беше казал, че ако намерим два пръстена , които са за нас, той вероятно няма да се върне отново, след като е тръгнал. Майка ми беше ужасно опечалена, но аз знаех, все още мислех, че той ще се върне.
Войната беше особено жестока, през моите все още детски очи.С майка ми избягахме от къщата ни като взехме по чифт дрехи и малко храна и вода. Не бяхме сигурни дали ще ни стигне, но тогава за нищо не бяхме сигурни.
Това беше и денят когато най-зверски убиха майка ми пред собствените ми очи.,,Това, което не ни убива, ни прави по-силни". Дрехите на майка ми бяха целите окървавени и се усещаше мириса на кръв навсякъде.
Вятърът носеше тези миризми.
Бях сама, майка ми безмощно лежеше на зелената суха трева. Взех чантата от рамото й и тръгнах. Не можех да го понеса. Тогава бях толкова беззащита, колкото майка ми като мъртва. Никакви сили не се спотайваха в мен.
Продължих сама през гората. Не се чуваше нищо, нито писъци, нико викове, нищо. Едно празно пространство, необитавано дори от най-малката птичка, готова да попее в тази война. Войната се водеше между расите. Баща ми, демон, беше силен и достоен за подражание мъж, който по-късно ме направи свое копие.Копие, което никога не бих намразила.
Нощта се оказа по-дълга отколкото тогава си мислех. Не можех да спя. Постоянно мислех,че някой ще ме намери и ще ме убие без дори да му мигне окото.
След часове страх затворих очите си. Усетих нечии ръце върху мен и изпищях.
Баща ми ме отведе в къщи.
На 18 завърших училище и кандидаствах в университет. Приеха ме и учих една година археология. След това спрях.
Талисман : Обеза на ухото с частици злато и сребро
Допълнително : Имам обеца на езика. Обичам вкусът 'мента'. Обичам студен чай. Винаги съм искала да свиря на класическа китара.

Заглавие: Re: Рейчъл Салмън Сря Юли 13, 2011 5:08 pm

Прекрасна героиня, наистина. Само снимката не излиза, ако искаш я смени.
Иначе си одобрена.