Из тесните тъмни улички

Брой мнения : 15 Дата на регистрация : 13.07.2011

Беше късно следобед и реших, че може би би било хубаво да се поразходя малко. Честно казано не обичах много оживените улици, където много иразлични хора те заобикаляха, често те гледаха и обсъждаха, привели глави един към друг, но все пак продължавайки да вървят въпреки, че бях загледани на някъде, за да не решиш, че обсъждат теб или по-точно дрехите ти. Повечето хора бяха такива. Често губех частица от самообладанието си и контрола си и решавах да им направя номер или да ги нападна, но в такива случаи разумът и съвестта ми се завръщаха от своето далечно пътуване към небетието и ми подсказваха какво трябваше д анаправя в такива ситуации. Друг път има се усмихвах право в лицето, за да забележат, че не ме интересуваше какво говорят и , че самите те изглеждат по-зле отколкото си мислеха.
Вървях с пластмасова чаша силно кафе, купено за 2 долара. Обичах кафе, то бе неразделна и незаменима част от моето ежедневие. Кафето ми беше черно с минимално количество захар и без никакво мляко. Мразех мляко.
Ударът на токовете ми глъхнеше из пустата улица, макар да минаваха няколко хора. Не , всъщност не беше пуста. Имаше тук-там някое друго магазинче, чийто собствненик беше отчаян от скука и от чакането на своите клиенти, които така или иначе нямаше да дойдат.
Когато минах през един антикварен магазин, собственикът му, висок мъж с черна брада, затвори с шуп стъклената врата, след което звънчето върху нея извъня. загледах го и той ме изгледа страннно.
След това просто подминах.
Отново улицата стана празна и пуста.
Пред себе си видях някаква фигура, която наближаваше и вероятно щеше да ме подмине както и другите.

Париж.. ах,този Париж,защо бе грабнал така сърцето ми? толкова прекрасни улици,толкова прекрасни хора,такава красота. Ада никак не ми липсваше,от както вече не бях до краката на баща си Луцифер се чувствах като свободна птичка,която никой не може да спре. Париж бе един от многото градове,които обичах да посещавам,но явно че този път щях да заживея тук. Излязох навън,дори въздухът тук ми харесваше,късно след обед беше страшно приятен,а слънцето не напичаше чак толкова,явно вече бях отвикнала да стоя на прекалено топли места.Приближих едни тесни улички,напомнящи ми за Италия първото място което бях посетила след като напуснах Ада,архитектурата,красотата..но Париж беше по-добрия избор. Магазинчетата бяха отворили,от едни се носеше аромат на кафе,а от други на цветя. Отворих чантата си и взех кутията с цигарите,взех една и си запалих. усетих някакво странно спокойствие около себе си,огледах се,а малко по-натам съзрях едно момиче,вероятно Ангел.
- Здравей.. - казах пристъпвайки към нея. Не бях виждала толкова много ангели през живота си,а и е разбираемо повечето време прекарах в ада.
- Как се казваш? - попитах след това и дръпнах от цигарата си.

Брой мнения : 15 Дата на регистрация : 13.07.2011

И ето че фигурата с е приближи и аз успях да различа отделни черти върху тялото й лицето й. Момичето пушеше, виждаше се и отдалеч, понеже пушекът се издигаше нагоре.
Тя ме поздрави, сякаш се бяхме срещали и преди. Някак непринудено, небрежно. Като добър човек... реших да отвърна на позрава й , така че повторих думата и се усмихнах. Бяха ми казали, че ако се усмихваш постоянно, това изразявало колко позитивна натура си, но специфичното при мен и при моята усмивка беше, че не бях напълно позитивна. имаше малка частица от мен, която си оставаше и не искаше да изчезна, наречена писимистично мислене. Аз си го пазех за лошите дни.
Момичето ме попита как е казвам и аз сепната, понеже бях загледана в цигарата й и опитваща се да не обръща внимание на неприятния мирис, казах:
-Аз съм Рейчъл Салмън. Салмън, като рибата - Мразех фамилията си. - Не мога да повярвам, че пушиш тази марка!Иам къде, къде по-добри цигари.-изразих негодуванието си аз. -Въпрос на вкус, де - продължих след това и вдигнах рамене , минавайки на следващия въпрос или по-точно връщане на въпроса - Ами твоето име? - попитах аз.
Отново една усмивка на лицето ми.
Лампата, пред която се бяхме спрели светна.
И тази пред нас, на няколко метра от нас, по-точно, също светна. Явно скоро щеше да е нощ. А това беше най-добрата част от денонощиетоо за мен. Време за алкохол и за мъже. Какво по-хубаво?

Салмън.. Бях чувала тази фамилия,но от къде ли? Дръпнах от цигарата си,а след това я изгасих в една стена,хвърляйки я някъде надалеч от нас. Усмихнах й се мило и подадох ръката си :
- Аз съм Анабел,дъщеря на Луцифер. - изрекох с небрежен тон и се здрависах с нея. Миризмата на цветята и кафето вече бяха заличили аромата на цигарата,която до преди малко гореше в ръцете ми,честно казано от скоро пушех тази марка все още й свиквах.
- По принцип пуша с мирис на канела,но в момента пробвам нови цигари.. - подсмихнах се и продължих да крача напред заедно с нея. Лампите бяха светнали,а небето беше оранжево-розавеникаво. Погледнах ангела до мен :
- Разкажи ми за себе си.. фамилията ти ми е позната. - изрекох след доста погледи и усмивки. Магазинчетата вече затваряха,оставяйки прекрасната миризма на кафе и цветя да витае из улицата.

Брой мнения : 15 Дата на регистрация : 13.07.2011

Хм...канела. Аз пушех едни, които бяха много редки, с вкус на мента. Но както и да е, аз не пушех много, даже ужасно рядко.
Анабел каза, че е дъщеря на Луцифер, от което леко дъхът ми спря. После се нормализира, при положение, че нямаше нищо странно. Сигурно беше хубаво да си дъщеря на Луцифер. Може би имаше доста власт в Ада. Спомена, че фамилията ми й е позната. Моята жалка фамилия... Зачудих се откде ли може да й е позната.
-Не обичам да изпробвам нови, държа си на моите-засмях се леко.-Просто познатото...-отново усмивка.-Салмън...-започнах аз.-Нямам напредстава откъде ти е позната. Родена съм в Австралия, живях там докато навърших 10 години. Баща ми е...как да го кажа... воин. Тоест би се във една война, която стана доста отдавна. Войната, мисля че, беше между расите, но кои точно, не мога да кажа. Ъм...-замислух се -Учих в германия археология и записах допълнителен курс фотография. Не се сещам за нещо друго, дори ако фамилията ми е известна. Може да се повтаря, не е изключено.-завърших с колебание.
Но кой би искал да се казва с тази фамилия. Вероятно би била поправена и създаден нов документ за самоличност на дадения притежател на фамилията.
Свихме към другата улица. На една табела името й беше протрито, може би от дъжда или нарочно. Още една табела. предположих, че името беше същото, но този път беше прогорена. Тук би трябвало да беше нарочно направено.
-Хей, аз...ъм, ще вървя. Може да се засечем пак. -намигнах леко и на лицето ми се видя отново усмивка.След това се обърнах и тръгнах на другата посока.