The Magic of Paris

един свят на върколаци, вампири и още нещо...
 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Смяна на името
Вто Авг 09, 2011 11:23 am by Катрин Боуен

» Смяна на външния вид на героя
Пон Авг 08, 2011 7:06 pm by Катрин Боуен

» Да се сприятелим
Пет Авг 05, 2011 1:20 pm by Анита Блейк

» По улиците
Нед Юли 31, 2011 6:42 pm by Кейтлин Ууп

» Какво слушаш в момента?
Нед Юли 31, 2011 6:17 pm by Didier Lamarque

» Верижна реакция
Съб Юли 30, 2011 9:33 pm by Ашли Бенсън

» Другарче за РП
Съб Юли 30, 2011 7:47 pm by Кейтлин Ууп

» HOT or NOT
Съб Юли 30, 2011 7:32 pm by Ашли Бенсън

» Ашли Бенсън
Съб Юли 30, 2011 7:15 pm by Катрин Боуен

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Сря Юли 13, 2011 7:35 pm

Share | 
 

 По улиците

Go down 
АвторСъобщение
Катрин Боуен
Save water. Drink blood.
avatar

Брой мнения : 156
Дата на регистрация : 09.07.2011

ПисанеЗаглавие: По улиците   Вто Юли 12, 2011 10:48 am


_________________

I want your body, need your body.
As long as you got me, you won't need nobody.

Върнете се в началото Go down
Didier Lamarque

avatar

Брой мнения : 7
Дата на регистрация : 28.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: По улиците   Съб Юли 30, 2011 8:24 pm

Дидие вървеше с отнесеното изражение на човек, който не е хапвал нищо от доста време, и в ума му се върти единствено идеята за храна, пък била тя и кучешка. Тя бе твърдо решена да изкара нещо днес, затова в едната си ръка носеше протрития калъф с цигулката. Не можеше да свири, където си пожелае, което беше жалко, но тя не искаше да се озове в ареста, затова се постара да намери място, което да не е напълно лишено от живот, но и където няма да бъде обезпокоена. Тя кимна на циганката, която ломотеше нещо неразбираемо и привикваше минувачите към себе си. Другата също й отвърна с кимване - Дидие не знаеше с какво се занимава, но явно бе жена от занаята на улицата и това веднага създаде колегиално отношение между двете. Ламарк беше сигурна, че ако изникне проблем, може да се обърне към нея, а циганката щеше да се отзове... стига това да й влизаше в интересите. Хората като нея винаги търсят ползата в цялата работа.
Дидие продължи да върви - именно от колегиално чувство трябваше да излезе от зоната на циганката, за да дойдат двете в повече за очите и ушите на обикновения минувач. Откри идеалното местенце пред една затворена пекарна, която явно не работеше в неделя, и седна на земята. Беше сигурна, че получава неодобрителни и преценяваши погледи, но беше решила да не им се дава. Докато се бореше с ципа на калъфа, който беше твърде стар и заяждаше, тя чу долитащият смях. Вдигна глава и видя някакво дете, около дванадесет годишно, което я сочеше и се смееше. Зад него седяха още две момчета, които само се подхилкваха, но нямаха смелост за нещо повече. Дидие изпусна сочна псувня и му показа среден пръст - тя далеч нямаше възпитанието на дама, а и смяташе, че към децата се отнасят с лека ръка. Момчето я погледна стъписано в първия момент, после се опомни като тартор на групата и се изплю, като й върна жеста с ръка. Сетне се обърна и хукна, следван от приятелите си, а Дидие остана да гледа гърбовете им с мрачна раздразненост.
Отново се захвана с калъфа, но опитите й останаха напразни и тя го побутна настрани раздразнена. Захлупи лице в шепите си и се разтресе в безсилие. Може би трябваше да си намери друго призвание - например да се върне при циганката и да я попита дали се нуждае от помощница...
Върнете се в началото Go down
Кейтлин Ууп

avatar

Брой мнения : 6
Дата на регистрация : 21.07.2011
Местожителство : Sevlievo Cityy.. ;dd

ПисанеЗаглавие: Re: По улиците   Съб Юли 30, 2011 8:49 pm

Не беше правилно. Всичко в мен крещеше, че сега не трябваше да вървя по тази улица. Но все пак не се спрях, а вървях напред и напред. Просто трябваше да се махна за малко от моя свят изпълнен с магии и т.н. Исках да се почувствам човек, обикновен човек, както всички се чувстваха тук. Вървях по улицата и се бях замислила за това какво още правя тук. Блъснах се в един минувач, човекът ме огледал странно. Реших да вървях със изправена глава и забелязах, че всички ме гледат странно. Огледах се и забелязах, че нося мантия. О, как може да съм толкова глупава?! Бях забравила да я сваля, ами ако вече всички са разбрали, че съм вещица или ме подозират. Спрях посредата на улицата. Всичко в мен крещеше: " Върни се. Мястото ти не е тук. Ти не си обикновена. ", но краката ми не помръдваха. С периферното си зрение забелязах някакво момиче на земята до мен. Обърнах се към нея. Беше покрила с ръце лицето си. На един метър от нея имаше калъфка от цигулка. Наведох се до момичето и я хванах за рамото. Тя вдигна поглед към мен и казах:
- Добре ли сте, госпожице?, мога ли да ви помогна с нещо? - Гласът ми прозвуча загрижен. Не се стараех да звуча така, сякаш беше от самосебе си...
Върнете се в началото Go down
Didier Lamarque

avatar

Брой мнения : 7
Дата на регистрация : 28.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: По улиците   Нед Юли 31, 2011 6:24 pm

Обърна се към другата, с намерението да я прогони и вероятно да й се развика, но нотката на загриженост в гласа на другата, я накара да спре. Дидие не получаваше загриженост. Никога. Това беше толкова сигурно, колкото и че ако завали, ще се намокри. Тя нямаше представа как да реагира на подобен род прояви, затова се отдръпна на една крачка разстояние, а очите й се взираха в асфалта, който изведнъж беше придобил къде-къде по-интересни качества от преди. Не беше свикнала да получава внимание, докато не свири, освен от мъжката част на населението, но този случай далеч не беше такъв.
Дидие се наведе да вземе цигулката си, която си остана неизвадена и процеди през зъби:
- Не знам, можеш ли?
Учтивата форма беше абсолютно ненужна според граматическите правила на французойката; тя никога не я използваше. Думите й може би прозвучаха твърде резки и груби, но това беше горе-долу единственият начин, по който общуваше с обикновените хора - бе така свикнала да я презират и осмиват, че и тя бе възприела този тип поведение.
- Махам се - рече Дидие и заобиколи непознатата. Все още се питаше дали циганката би я наела на "работа" или каквото там искаше. От опит глава не боли, нали така? Тя продължи надолу по улицата, откъдето беше дошла, но след няколко метра спря. Стъпките зад нея също спряха. Тя се обърна и видя, че странната непозната беше продължила да върви след нея. На лицето й нямаше омраза или подобните й чувства, затова Дидие въздъхна.
Някаква скрита частица на благосклонност се обади у нея.
- К'во ще кажеш за цигарка?
Върнете се в началото Go down
Кейтлин Ууп

avatar

Брой мнения : 6
Дата на регистрация : 21.07.2011
Местожителство : Sevlievo Cityy.. ;dd

ПисанеЗаглавие: Re: По улиците   Нед Юли 31, 2011 6:42 pm

Вървях след непозната. Тя зави по долната улица, спря и ме попита:
- К'во ще кажеш за една цигара? - ОТ начина по който го каза, пък и по досегашното и държание, можех да съдя, че си пада малко бунтарка. Но може би грешах. Пък и не мога да съдя даден човек само по външният вид и начина му на държане и говорене. Замислих се над въпроса и. Досега не бях пушила, може би беше време да променя това:
- Досега не съм пушила, но ако имаш допълнителна цигара, няма да откажа. - Засмях се. Младата жена се облегна на стената, остави калъфа до нея и извади кутия цигари. Подаде ми една и взе една за себе си. Наблюдавах я внимателно. Как я запали, как дръпна от нея, как вдиша пушека. Когато ми подаде кибрита, повторих нейните движения. Когато си дръпнах и вдишах пушека усетих как той изпълва белите ми дробове. Не можех да дишам, задушавах се, започнах да кашлям, чух жената до мен да се подхихилква..
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: По улиците   

Върнете се в началото Go down
 
По улиците
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
The Magic of Paris :: Париж :: Human's place :: Вървейки по улиците...-
Идете на: