Анита Блейк

Име:
Анита Блейк. Доста често срещана фамилия, нали? Но пък за сметка на това Анита не е толкова разпространено име. Мразя, когато хората се обръщат към мен с Ани. Нищо лично, просто не обичам да съкращават името ми.

Възраст:
18 години, родена на 22-ри Юли, 93-та

Външен вид:
Както при майка ми, аз съм с много светлосиньо очи, дълбоки, способни да те накарат да ги гледаш с минути. Когато се налагаше, като дете отварях широко очи и накланях брадичка, така че да се превърна в олицетворението на невинността и добротата - доказана поза, която разтапя сърцата на другите в радиус от километър и половина. Или така наречената кучешка муцунка, която в повечето случаи ми е помагала да получа това, което искам. Гъстата ми кестенява коса се е спуска малко над рамена. Кожата ми, нежна като коприна и изчистена - което ще рече, че нямам никакви белези по рождение, бенки и т.н. - не е прекалено бледа.
Не се набивам на очи пред останалите, поради факта, че съм нормална колкото тях. Нямам странни изкривявания, повече очи или крака или някакви белези. Един и седемдесет висока с малко чип носле. Лицето ми е с овална форма и подчертани скули.
Не обичам да прекалявам с грима. Всъщност.. въобще не си слагам. Представата ми за прическа е вързана опашка. Не обичам да я изправям или къдря. Стилът ми на обличане също е непринуден. Когато съм вкъщи или изляза с приятели, нося по-свободни и удобни дрехи. Обикновено някаква тениска и чифт дънки.

Характер:
Може да се каже, че съм с доста труден характер. По принцип много лесно се ядосвам и избухвам, но ми отминава бързо. В един момент може да съм хипер радостна, а в следващия да търся какво да счупя от яд. Не завиждам, макар живота ми да не е перфектен. Аз също имам мечти, и се радвам на хората, които са постигнали своите, вместо да се ядосвам и разстройвам от щастието им. Според приятелите ми, не съм човек, на когото можеш да се сърдиш, въпреки проблемите, които създавам. Предпочитам да съм директна - не увъртам - и откровена, вместо да лъжа някого само и само, за да не го нараня с думите си. Понякога истината боли, но това не ни оправдава, за да лъжем. За мен няма разлика между 'лъжа' и 'безобидна лъжа'. Честно казано не ме интересува какво мислят останалите за мен. Не обичам да следвам заповеди и често нарушавам правилата. Може и да съм много упорита, стига да си го поставя за цел.

История:
*предадена под формата на РП..

- Нямам друг избор. - каза майка ми.
Не ми звучеше сякаш съжалява. Какво говоря, та на нея не `и пука!
- Няма значение, майко! - троснах се аз. - Ти повярва на него! На приятелят си, а не на собствената си дъщеря!
Макар да познавах майка си, тя все пак си оставаше моя майка. Чувствах се наранена и предадена. Бях бясна.
- Не съм била там, скъпа, не мога да знам какво се е случило.
Поклатих разочаровано глава и продължих със събирането на багажа си. Нямах търпение да се махна от тук!
- Това да те изпратим при леля ти е най-доброто решение в момента.
- Не, не е! Ти просто си затваряш очите за случващото се пред теб.. - повиших тон. - Той се опита да ме изнасили, майко! А ти ме пращаш при леля, в Франция! Как това според теб оправя нещата?!
Тя въздъхна уморено.
- Скъпа, няма смисъл да си измисляш! Знам, че не харесваш Франк, но това е вече прекалено!
- Така ли ти каза той?! Че си измислям?!
Тя отвори уста, за да го защити, но аз я спрях. Не исках да слушам повече. Тя нямаше да ми повярва, какъв е смисълът? А, и за мен вече нямаше значение. Тя бе избрала него, пред мен. Нещата вече нямаха да бъдат същите, а и надали я интересуваше. Не исках да имам нищо общо нито с нея, нито с Франк..

Допълнително:
- Отличителни белези: имам белег от порязване на лявата си длан, но не се забелязва от далеко.
- Домашен любимец? Не.
- Нямам любим цвят, всичките ги харесвам.
- Не обичам и не пия кафе.

- О, също така имам татуировка на дясната си ръка, точно на сгъвката на китката. Не ме питайте как съм се решила да си я направя..

Spoiler: