Деймън Салватор

Име: Деймън Салватор

Години: 364 вампирски/23 човешки

Дарба: Причинява болка с поглед, а при допир, може да чуе мислите на този, който е докоснал, както и да усети чувствата и емоциите, които изпитва.

Външен вид: Да видим, какво можем да кажем за г-н Салватор. Синеок красавец, който привлича женските погледи? Лошото момче, което разпалва фантазиите на всяко момиче?
Добре де, той наистина е такъв. Но…
“Хмм… Казвам се Деймън Салватор, но това вече ви е добре известно, нали? Нямам късмета да приличам на Голиат, нито да се хваля със завидните метър и деветдесет, например, така че ако харесвате високи мъже, едва ли ще се впиша в представите ви. Но това не означава, че в крайна сметка, няма да се озовете в едно легло с мен. Да, добре ме чухте. Каквото и да правите, какъвто и тип мъже да харесвате, мога да ви омая толкова лесно и бързо, че дори няма да си спомняте за исполина, който присъства в мечтите ви…”
И ако това не ви стига, за да се влюбите в г-н Салватор, ето ви още съвсем малко:
Не може да се каже, че е мускулест и определено не влиза в графата Mr. Olympia, но въпреки това тялото му е перфектно оформено. Косата му е малко по-дълга, черна и винаги я държи в прилежен вид. Е, освен в дните, когато след дълги пиянски вечери не е в състояние да се грижи за каквото и да е.
И разбира се, стигаме до очите. Тези сини очи, в които няма човек, който да не потъне, щом види. Точно те са и най-голямото оръжие на Деймън. Дали ще е в играта му на съблазнител, в тази на убиец, или просто представяйки се за учтиво и добронамерено момче, очите са основното средство, с което мъжа убеждава събеседниците си в ролята, която е приел да играе. Студенината и безразличието в тях, той лесно заменя с топлота, дори сигурност. За секунда презрението може да бъде заменено с възхищение.
“Очите са прозорец за душата. Или поне така казват. Е, ако искате да разберете нещо за душата ми, вглеждайки се в очите ми… мога само да ви кажа едно голямо “Успех!”. Не ми се иска да ви разочаровам, ни най-малко целта ми е такава, но през годините научих едно. Контрол, скъпи мои. Очите, погледа, движенията, всеки мускул изразява това, което аз поискам. Тялото ми – това е моето оръжие и аз знам как да го използвам.”


Характер: “Като се замисля, наричали са ме по много и различни начини. От кретен, глупак и използвач, до арогантен и самовлюбен задник. Е, предполагам, че всички те са прави. Защото съм такъв. Наистина съм такъв. И не се срамувам да го съобщя на глас, даже напротив. Гордея се с тоя, което съм, с това, в което се превърнах.
Наречи ме циничен и няма да сбъркаш. С всяка изминала година от дългия ми живот, спираше да ми пука, така че сега не се притеснявам да кажа това, което мисля и то право в очите ти. Не ми пука дали ще ти хареса, не ми пука дали ще нараня чувствата ти… а ако случайно си вампир, не ми пука колко по-стар си от мен и какво можеш да ми направиш заради позволеното своеволие.
Наречи ме самовлюбено копеле и отново ще си прав. Обичам се. Обичам себе си и всичко свързано с мен. И как да не се обичам? Имам всичко. Искам ли нещо, получавам го, без значение какво ще ми се наложи да направя, кой ще ми се наложи да убия. Искам ли нещо, получавам го. Толкова е просто. Да, упорит съм. Или пък просто съм инат. Не мога да се примиря, че ще изгубя. А да не получа това, което искам е равносилно на загуба.
Казват, че съм раздразнителен и избухлив, но не мисля, че е така. Просто мразя някой да ми противоречи или да ми се противопоставя. Мога да бъда много търпелив, наистина мога. Но само ако си го поставя за цел, което се случва много рядко. Предпочитам да не хабя така ценните ми нерви за непотребни занимания. Затова този, който успее да ме вбеси, често си плаща за това действие и то сурово.
Една от многото ми страсти за жените, но това не е тайна за никого. Тях получавам също толкова лесно, колкото и останалите неща. Да, знам, че звучи нескромно, но защо ми е да бъда скромен, когато знам какво влияние имам върху тях. И това ми харесва. А най-хубавото? Най-хубавото е, че не приемам нито една от тях насериозно. Защо ми е да се впускам във връзки, когато е толкова по-лесно да обичам всички жени? Не, аз не съм Дон Жуан. Аз съм Деймън Салватор и ако реша, че трябва да те имам, ще те имам.”
Всъщност, истината е, че Деймън е изключително ранима личност. В миналото е бил нараняван веднъж и то от жената, в която е бил истински влюбен, затова сега не рискува да бъде наранен отново. Предпочита да не таи чувства… поне не романтични такива, към никоя от жените, с които спи. По-лесно е, а и много по-безопасно за него самият. Голямата тайна на Деймън ли? Той се страхува, като всеки един човек. Страхува се не от смъртта, не от болката, а от това да не бъде наранен отново…


История: Лятото на 1624 година, 10 август, около три следобяд. Точно тогава, в центъра на Париж, се родил Деймън Салватор. Семейството му било едно от най-заможните в града, така че още от самото си раждане момчето бе обречено на охолен живот. Живота му можел да се опише само с една дума – приказка. И не от онези измислените за Пепеляшка и принца й, тази била съвсем истинска. Деймън живеел в собствената си приказка и се наслаждавал на всеки ден от нея. Родителите му задоволявали всеки малък каприз на детето, изпълнявали всяко желание почти безропотно. Деймън бил един малък господар, контролиращ всички около себе си. Родителите си, прислугата, служителите в имението, всички били денонощно на разположение на момчето.
Още от тези първи години започнал да се изгражда характера му. С всеки изминал ден, самочувствието му растяло все повече и той ставал все по-уверен в себе си. Знаел, че притежава всичко и се възползвал от това.
И така живота на Деймън си вървял безгрижно. Забавлявал се, сменял момичетата едно след друго и въобще не се замислял за бъдещето си. Докато в един “прекрасен” ден в имението на баща му не се появила младата госпожица Боуен. Още щом я видял, решил, че трябва да я има. Но уви, тази задача се оказала доста по-трудна отколкото очаквал. И точно в този момент живота му се преобърнал.
Дните си прекарвал в имението й, с едничката цел да е близо до нея. А когато не можел да я посети, мислите му били заети единствено от красавицата. Нощите му продължавали да бъдат все така безсънни, но вече не били изпълнени с веселие и алкохол. Образът на Катрин Боуен бил запечатан дълбоко в съзнанието му и той прекарвал всяка секунда мислейки за нея.
Това, което тя приемала като поредната афера, за Деймън било много повече. Първият и единствен пък, когато младият Салватор изпитал истинска любов към някого.
Бил толкова влюбен в нея, че когато разбрал истината за госпожица Боуен (тя била вампир), дори не се замислил и поискал да го превърне. Дълго я молил, а тя все отказвала, докато един ден късмета му се усмихнал. Макар и неволно, Катрин го убила и в отчаяния си опит да го спаси, му дала от кръвта си. И това бе напълно достатъчно, за да постави началото на живота на новия и по-добър Деймън Салватор...

Талисман/амулет: Носи пръстен, с помощта на който може да излиза на слънце.