The Magic of Paris

един свят на върколаци, вампири и още нещо...
 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Смяна на името
Вто Авг 09, 2011 11:23 am by Катрин Боуен

» Смяна на външния вид на героя
Пон Авг 08, 2011 7:06 pm by Катрин Боуен

» Да се сприятелим
Пет Авг 05, 2011 1:20 pm by Анита Блейк

» По улиците
Нед Юли 31, 2011 6:42 pm by Кейтлин Ууп

» Какво слушаш в момента?
Нед Юли 31, 2011 6:17 pm by Didier Lamarque

» Верижна реакция
Съб Юли 30, 2011 9:33 pm by Ашли Бенсън

» Другарче за РП
Съб Юли 30, 2011 7:47 pm by Кейтлин Ууп

» HOT or NOT
Съб Юли 30, 2011 7:32 pm by Ашли Бенсън

» Ашли Бенсън
Съб Юли 30, 2011 7:15 pm by Катрин Боуен

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Сря Юли 13, 2011 7:35 pm

Share | 
 

 Kathalina O'konoell

Go down 
АвторСъобщение
Каталина О'коноел

avatar

Брой мнения : 1
Дата на регистрация : 25.07.2011

ПисанеЗаглавие: Kathalina O'konoell    Пон Юли 25, 2011 7:29 pm


(Sophia Bush)

Име:
Каталина О'коноел

Години:
21 години

Външен вид: поне 5 реда;
Каталина е доста атрактивна жена. Има бели зъби. Усмивката 'и е чаровна. Косата е кестенява, повече спада към светло-кестенява приближаваща се съвсем леко до червеното. Разнася аромат на ванилия и рози и е копринена на допир. Често казват, че Кат има котешки очи, което се дължи на зеления им цвят. При светлина стават блестящи. Лина има секси тяло, което поддържа с тичане или плуване. Обича да се лакира и да експериментира с временни татуировки, които издържат около седмица.

Характер: поне 5 реда;
Характерът на Каталина е доста сложен. Често се променя и то за секунди. В един момент ще се смее, а в следващия ще отмъщава. Весела и чувствителна, упорита натура с добре развита интуиция. Малко капризна и забелязва дори и малките и не значими детайли. Винаги се забърква в големи неприятности и невинаги се отървава невредима. Не харесва да е център на вниманието и не 'и пука от мнението на другите за нея. Освен на най - близките 'и хора. Често избухва, защото нервите винаги са 'и опънали, но 'и минава лесно. Никога не забравя и е много умна. Никога не би излъгала някой, освен ако това, което ще каже би наранило въпросния човек. Лина има добро сърце, което често крие от другите хора, защото се страхува да не 'и го разбият отново. Често се шегува, че става за психоаналитик, защото приятелите 'и винаги ходят при нея и леят душата си. За нея истински приятел е този, на който му се обадиш по средата на нощта и кажеш "Убих човек", а той ти отговори "Къде ще копаем?". Но веднъж предадеш ли я е много трудно да върнеш доверието ѝ обратно и да я накараш да ти вярва много.По принцип не би навредила на никой, но ако някой нарани нейн близък човек или нея самата става истински пожар. Много отмъстителна и ще направи всичко по силите си, за да съсипе живота на този, който е наранил нейн близък по какъвто и да е начин. Обича да гледа телевизия, да чете книги и да се разхожда из природата. Много е нерешителна и доста любопитна.

История: поне 7 реда;
Каталина О'коноел е родена в малко градче на име Санта Ана, Калифорния. Родителите 'и са Етгар О'коноел, известен адвокат, и Виктория О'коноел, мениджър на известни компании. Като малка Каталина не е получавала голямо внимание от родителите си. Баща 'и я е игнорирал през цялото 'и детство, дори и сега, а майка 'и не се е интересувала за нея. И Каталина не знаеше причината за студеното им държание към дъщеря си. Защо толкова я ненавиждали. Защо толкова я мразели, може би. И защо нито веднъж не са били до нея през целия 'и живот до сега. Защо? Все се питаше това Каталина, но отговор така и не дошъл от страна на родителите 'и или Бог. И колкото и студено да се държали родителите 'и с нея тя някак си намирала сили, за да им каже, че ги обича. И наистина е така. Обичала ги с цялото си сърце, защото са 'и родители, и никога не би могла да ги намрази, независимо как се държат с нея. Или поне тя така си мислела.
И така Каталина се научила от всичките си грешки от живота си сама. В училището преживяла доста, но майка 'и и баща 'и били много заети и никога не си дали сметка през какво преминава дъщеря им. Като това, че Каталина направила секса популярен в гимназията, или, че преживяла най - ужасната година в живота си, когато гаджето 'и 'и изневерил с най - добрата 'и приятелка. Че била въвлечена в голям любовен триъгълник, който затворил разбитото 'и сърце завинаги. Но Каталина не ги обвинява. И двамата били много заети известни личности. Нямали време за единственото си дете. Това е всичко. И Каталина никога не ги е питала защо никога не са я попитали как е минал денят 'и или изобщо защо всяка вечер била сама в голямото имение и родителите 'и не се прибирали с месеци и нито веднъж не се сетили да се обадят през всичкото това време, през което ги нямало. Даже обвинявала себе си. Тя била виновна, че родителите 'и не я обичали, че не се интересували от нея. Тя бе направила нещо, с което ги е отблъснала. Тя бе виновна. И се опитваше отново да заслужи любовта им. Затова създаде компанията ''Clothes over Bro's''. Модна агенция, която станала доста известна навсякъде по света. И успяла. Отново върнала любовта на майка си. Тя започнала да се прибира у тях. Да, говорела повече за компанията, отколкото да се позаинтересува за живота на малката си дъщеря, но била там. Станала и мениджър на компанията и я поделили 50 на 50.
Но тогава Каталина осъзнала, че никога няма да може да заслужи обичта на майка си. Обичта не може да бъде заслужена. Или я изпитваш или не. И майка 'и никога не е изпитвала нещо подобно към дъщеря си. Кат най - накрая го осъзнала. Осъзнала и, че не можела да привлече вниманието на баща си към себе си. Те никога не са се интересували от нея, защо сега да го правят?
Каталина уволнила майка си от компанията и тогава се започнала световна война. Каталина си искала правата над компанията, защото си е нейна и не иска да я даде на безмилостна кучка като на майка 'и, а Виктория била толкова алчна, че искала компанията на дъщеря си, нищо, че без Каталина тази компания не може да съществува.
След около седмици някой нападнал Каталина в собствения 'и магазин в родния 'и глад. Пребил я, взех всички скици, с които Каталина можела да победи майка си пред борда и да си вземе компанията, и потрошил всичко в магазина. Кат първоначално не можела да го повярва.. Или всъщност можела. Все пак майка 'и би направила всичко, само и само да вземе това, което иска.

Имението О'коноел, Ню Йорк. Две седмици след нападението на Каталина.
Каталина звънна на вратата и майка 'и отвори. Да, както винаги беше в идеалните дрехи, с идеалната прическа и идеалното безизразно лице. Каталина не се и учудваше.
- Здравей, Виктория. - каза Каталина решително.
Да, беше решена. Тази вечер щеше да получи всички отговори, на които някога се е чудила с месеци напред и които и до ден днешен не знае отговора им. И щеше да покаже на майка си какво е загубила. Подмина я без проблем се запъти към масичката до камината.
- Какво правиш в Ню Йорк? - попита доста учудено Виктория.
Тогава Каталина извади един пистолет от чантата си и го постави на масичката, над едни книги. Да, след нападението в собствения си магазин си купи пистолет с който щеше да си защити следващия път. Лина погледна злобно майка си и се настани удобно на дивана до масичката и камината, кръстосвайки крака.
- Имаме да наваксваме. - каза само.
Майка 'и я погледна неразбиращо и се доближи до дивана, гледайки към пистолета.
- Сега е твоят шанс. Пистолетът е зареден, само да знаеш. Ще се радвам да го държиш близо, когато си на погребението ми. - каза Каталина без никакво чувство, изписано на лицето 'и.
Не чувстваше нищо вече. Или може би гняв и разочарование. Да, беше ядосана, че собствената 'и майка би поръчала на някой престъпник да нападне дъщеря 'и в магазина 'и и да открадне скиците, над които Каталина работеше ден и нощ, за да покаже на всички, че е по - умна и силна, отколкото те си мислят. И беше разочарована и от този факт. Че майка 'и би посегнала на живота на дъщеря си.
- Какво ти става? - попита Виктория. - Какво.. Какво е станало с очите ти? - погледна към насиненото лице на дъщеря си.
- Все едно не знаеш. - каза примамливо Кат.
- Всичко, което знам е, че дъщеря ми идва в къщата ми със зареден пистолет. - изнервено отговори Виктория.
- Всичко което аз знам е, че майка ми плаща на някой криминален престъпник да ме нападне в собствения ми магазин. - Каталина не изпитваше нищо вече.
Вече не я интересуваше.
- Боже мой.. Каталина..
Виктория се доближи до дъщеря си, но точно тогава Каталина се изправя от дивана и я погледна в очите.
- Да не казваш, че не си била ти? - попита Лина.
- Отиде ли до полицията? Някой друг знае ли за това? - попита Виктория, правейки се на загрижена.
Но не беше така. Каталина много добре знаеше кога майка 'и се преструва и това определено беше преструвка. Кат само се подсмихна лукаво и се обърна на другата страна, минавайки зад дивана.
- Не се притеснявай. Отгледа ме много добре. Поставих компанията на първо място. - отговори Каталина.
- Това е само.. разгласа. - каза най - спокойно Виктория, оправяйки сакото си.
- И това идва от тази, която каза, че ако не взема решението може да ми вземе компанията, казвайки, че имам съм зависима от наркотици? - злобно изплю Каталина. - Искам да ми отговориш на въпроса.
- Искаш отговор? Ето ти един: Никога не бих те наранила физически. - след казаното се запъти към бутилката скъпо шампански.
- Може би не си искала. Било е късно и си помислила, че Милисънт ще е там, а ти мразиш Милисънт. - предизвика я Лин.
- Толкова си стресирана и вадиш погрешните изводи. - Виктория си наля чаша от скъпото шампанско.
Каталина се доближи до нея. Не можеше да повярва, че майка 'и би направила такова нещо. Че би излъгала, знаейки много добре, че Кат знаеше истината.
- Някой умря миналата седмица. Не бях близка с него, но приятелите ми бяха. И все още, когато те скърбяха и бяха съсипани от смъртта му, аз не почувствах нищо! - обясни Каталина. - Просто нищо. И осъзнах, че се превръщам в единствения човек, който не искам да бъда. - направи малка пауза, за да си поеме дъх. - Превръщам се в теб.
- Какво искаш да ти кажа, Каталина? Че се провалих като майка? - доближи се до нея. - Ти получи всичко, което искаше. - натърти Виктория.
- Но не и обичта ти.
- Когато бях на твоите години, мечтаех да имам модна агенция. Да имам някакъв бизнес! Исках всички неща, които ти имаш! - заговори Виктория.
- Аха.. - каза невярващо Каталина.
Двете се преместиха на разделени дивани точно една срещу друга.
- Но аз глупаво се влюбих. И един ден с баща ти получихме малка изненада. - Виктория посочи към Каталина и отпи от чашата си.
Е, това вече ставаше доста интересно. Поне за Каталина.
- Казах му, че не искам деца. Никога не съм го планирала. Но той толкова много искаше син. Повече от всичко на света. И когато надебелях си имаше извинение да ми изневери с която си пожелае. - продължаваше Виктория.
А Каталина просто седеше на канапето и не можеше да повярва от думите на майка си. Просто не можеше да ги възприеме. Всичко това боли толкова много.. Кат си мислеше, че може да поеме каквото и да изрече безпощадната 'и майка, но това беше прекалено.
- И когато се роди малкото му момиченце, аз се уверих, че никога повече няма да забременея. - Вик поклати глава, облягайки се на дивана. - Ако аз не можех да имам мечтите си, татко ти също нямаше да може.
Каталина бе съсипана. Не можеше да повярва на казаното от майка си. Сякаш сърцето 'и за пореден път бива разбито на малки парченца, които не могат да се залепят повече. Толкова крехки и милиони малки парченца, че едва ли някога би могла да събере всичко отново. И сега, сякаш целият свят се изсипа върху нея. Едвам сдържаше сълзите си.
- Предполагам съм била прекалено строга понякога с теб, но знаеш ли какво? - изправи се напред. - Ти би трябвало да ми благодариш, че ти дадох живот. Това разбираш ли го? - каза злобно Виктория.
Това вече беше прекалено. Но Каталина нямаше да плаче. Нямаше да страда заради някой, който дори и не се интересува от нея. Сега разбра, че майка 'и всъщност никога не я е обичала. Та тя дори и не я е искала. А Кат се чудеше толкова много какво е направила, за да заслужи родителите 'и да не се интересуват от нея. И сега разбра. И след всичко казано, едва ли щеше да може да ги погледне със същите очи като преди. Едва ли някога щеше да им прости. И не искаше. Не искаше и нямаше. Сега вече и те не съществуваха за нея. Не ги обичаше така, както преди. Сега чувстваше само разочарование и съжаление. Съжаляваше, че през всичките тези години е обвинявала себе си за нещо, за което нямаше никаква вина.
- Наистина ти благодаря. Защото сега разбрах, че не е моя вината. Никога не е била. - отговори Каталина и се изправи от дивана. - Утре се обаждам на адвокатите. Ще предам ''Clothe's Over Bro's''. Агенцията, списанието.. Сега може да имаш всичко. - каза го най - спокойно и тръгна към вратата.
Но забрави нещо. Забрави да каже на Виктория едно нещо.
- Поздравления, Виктория. Сега имаш компания и нямаш дъщеря. Получи мечтата си. - каза 'и го най - накрая и се обърна към вратата. Сега вече нямаше какво да прави тук. Щеше да се върне в Санта Ана, където бе животът 'и и повече нямаше да погледне в миналото си. За нея то не съществуваше. Както и родителите 'и.

Талисман/амулет:
Гривна от баба 'и. Съдържа код за тайна банкова сметка, за която дори и самата Каталина не знае, но винаги я носи със себе си.

Допълнително:
~ Любим сезон е лятото.
~ Обожава шоколада. <3
~ Любимите 'и цветове са синьо, лилаво и зелено.
Върнете се в началото Go down
 
Kathalina O'konoell
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
The Magic of Paris :: Създаване на герой :: Вашите герои :: Хора-
Идете на: