The Magic of Paris

един свят на върколаци, вампири и още нещо...
 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Смяна на името
Вто Авг 09, 2011 11:23 am by Катрин Боуен

» Смяна на външния вид на героя
Пон Авг 08, 2011 7:06 pm by Катрин Боуен

» Да се сприятелим
Пет Авг 05, 2011 1:20 pm by Анита Блейк

» По улиците
Нед Юли 31, 2011 6:42 pm by Кейтлин Ууп

» Какво слушаш в момента?
Нед Юли 31, 2011 6:17 pm by Didier Lamarque

» Верижна реакция
Съб Юли 30, 2011 9:33 pm by Ашли Бенсън

» Другарче за РП
Съб Юли 30, 2011 7:47 pm by Кейтлин Ууп

» HOT or NOT
Съб Юли 30, 2011 7:32 pm by Ашли Бенсън

» Ашли Бенсън
Съб Юли 30, 2011 7:15 pm by Катрин Боуен

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Сря Юли 13, 2011 7:35 pm

Share | 
 

 Elaine Carstairs

Go down 
АвторСъобщение
Илейн Карстерс
Човек
avatar

Брой мнения : 2
Дата на регистрация : 14.07.2011

ПисанеЗаглавие: Elaine Carstairs   Чет Юли 14, 2011 1:34 pm


Imogen Poots

Име: Elaine Carstairs(Илейн е френският вариант на Елена. Произходът е гръцки и означава "слънчев лъч", както и "сияеща/блестяща светлина")
Години:20
Саундтрак:

Външен вид: Външният вид на Илейн съчетава ангелска деликатност и магнетична женственост. Върху фино заобленото лице сякаш са гравирани две изразителни, дълбоки сини очи способни да погълнат света само с един поглед. В допълнение на тези две врати към Рая е русата коса, спускаща се надолу по раменете и гърба й във формата на разливаща се златна вълна завършваща с прекрасни, тежки къдрици, които свиват и разтягат спиралите си така грациозно. Този слънчев водопад бива подчертан от кожа с лекия нюанс на крем брюле, гладкостта на коприна и мекотата на кадифе.Тънка фигура на самодива изпълва красивата обвивка и завършва визията на Илейн.

Характер:Студен огън отвътре, топли слънчеви лъчи отвън, а някъде по средата мистиката на лунната светлина огрява сърцето. Този израз най-достойно покрива всички графи и подтеми от нейният характер.
Слънчевите лъчи представляват отношението й към околните - топло и дружелюбно. Илейн никога не се е държала неучтиво, пренебрежително, грубо или надменно с някого. Обноските й са нейното оръжие, а усмивката щитът. Милата й опаковка е може би единствената константа от същността й. Тя се явява в ролята на основата, разумът и невинното обаяние.
Мистичната лунна светлина представлява романтичната, мечтателска част от Илейн. Вероятно истинското й "аз", чиято единствена цел е висшата любов, начините да я покажеш и пазиш. Най-стойностната ценност в живота й - любовта и придружаващите я трепети. Докато сърцето й бие тя ще обича и търси.
Студеният огън е инстинктът й за самосъхранение и покровителството над близките. Илейн винаги се е стремяла към щастието и хармонията, ала когато някой недобронамерен реши да се изпречи на пътя й и да промени съдбата й, в нея лумва пламъка на гнева и открива тъмни части от себе си, които никога не е подозирала, че притежава. Чувствеността й бързо може да се превърне в унищожителна темпераментност, която в повечето хора не се среща в такива големи размери.

История: Когато бях малка баща ми казваше, че от мен ще излезе велик воин на правдата и семейното огнище, ала аз тогава пренебрегвах думите му и отдавах цялото внимание на новата си кукла, чиито коси грижливо разресвах без да влагам мисъл в детското действие. Не знаех какво войнствено качество бе забелязал в едно седемгодишно момиченце, носещо розови пантофки, но онази вечер, когато бях на 19, разбрах всичко по-рано неразбрано.

***
Стоях на лакираният абаносов стол в кабинета на терапевта и чаках да зададе въпросът си, докато той го обработваше в главата си, така че да ми прозвучи по най-деликатния начин. Исках да се изсмея пред този лишен от смисъл подход на "професионалистите". Познавах тази жестока истина на живота - колкото и да украсяваш очевидното, то вечно ще пази своята болезнена грозота. Но аз търпеливо мълчах, докато лъжливият грим бъде изцяло нанесен, така че господинът да задоволи себе си. И най-накрая той проговори с престорена нежност и стабилна дълбочина на гласа, която бе тренирана с години:
- Мисля че ще ви се отрази много добре, а ще помогне и на гладкото протичане на лечението, ако опишете в детайли случилото се преди година. Искрено се надявам да не се притеснявате от присъствието ми, всичко е за ваше добро.
Не обвинявах бедният човечец, чиято работа бе да се занимава с чуждите проблеми и наистина разбирах важността на това да разкажа за моя проблем подробно и възможно най-разбираемо. Поех си глътка въздух и се върнах назад във времето, чиито минали събития исках да забравя.

***
Обратът в живота ми настъпи в една дъждовна октомврийска нощ. Присъствието на хладната есен бе толкова осезаемо, че чувствах как същността й се просмуква под кожата ми. Този сезон не бе като другите. Не притежаваше светлите обещания на пролетта, скритата страст на изморителното лято или пък будната тишина на ледената зима. За него нямаше определение - просто преходът между този свят и отвъдния. Много хора се заблуждаваха сравнявайки зимата с края, смъртта, безнадеждността. Всъщност, нямаха представа колко живот чакаше под застиналата повърхност на снега и колко събития очакваха замразяващото покривало да се отдръпне. Ала есента бе загубила своя живот. Бе го трансформирала в безнадеждна пустота. Смъртта се случваше непосредствено пред очите ни - последните искрици смисъл угасваха болезнено постепенно, а след това се разтапяха в един незначителен миг от вечността. Из мъртвите улици шепнеха спомените и мислено ни връщаха назад във времето, там където усмивките не падаха от лицата ни. Страховитото величие на сезона официално забулваше в мъгла слънчевото минало и с неумолимост отваряше очите ни за мрачното настояще и тъмно бъдеще. Това бе есента - красивият край, изгубеният рай.
Върнах се от една разочароваща разходка с кучето си Бъгзи. Предполагаше се да бъде разтоварваща и задоволителна, но това бе Лондон и то през Октомври. Порои като този, който се изсипа върху главата ми съпътстваха влажното и сиво ежедневие. Във въздишките ми, разбира се, се долавяше нотката на раздразнение и отегчение. Дори в провлачения лай на кучето ми присъстваха тези ужасни емоции. Е, не бях момиче, което да роптае за подобни климатични изтезания, така че просто захвърлих каишката в коридора и се запътих към кухнята, за да надзиравам процеса на готвене, който обикновено се извършваше от майка ми, но нещо не бе наред. Когато пристъпих вътре заварих нейният кулинарен рай съсипан. Всички съдове бяха търкулнати и посипани по земята, а някои от чиниите счупени на стотици парченца. Разрухата на помещението бе пълна, а майка ми липсваше. Затаих дъх и последвах силният лай на Бъгзи, който идваше от втория етаж или по-скоро от тавана. Докато тичах обезумяла натам, забелязах няколко разбити врати и преобърнати рафтове с книги. Това караше сърцето ми да бие със скоростта на колибри и усещах как започвах да изпадам в ужас. Най-сетне достигнах заветната таванска стая и с мъка изкачих и последните вити стълби. Това, което видях там бе на пръв поглед нереално. Подобни неща имаше само във филмите и сапунените сериали, чиито главни герои се изправяха пред най-големите си страхове. По-голямата част от мен не вярваше, отричаше, не виждаше, не осъзнаваше... Писъците ми бяха притъпени, мозъкът ми блокирал, а сърцето ми все така пърхаше и не ми позволяваше да дишам. И там някъде, зад безжизнено висящите тела на обесените ми родители, стоеше сянка. Чуждо присъствие. От устните ми се откъсна пронизващ въздуха вик на отчаяние.

***
Психотерапевтът ме наблюдаваше с онова любопитство, което до преди известно време ме отвращаваше, но сега не обръщах внимание. Всеки човек изпитваше безграничното желание да узнае всичко около заплетената история на една смърт.
Усетих пареща влага в очите си и отклоних поглед настрани, за да я прогоня. Дишането ми бе учестено и вероятно мъжът срещу мен беше забелязал това, защото побърза да предложи услугите си:
- Секретарката ми с удоволствие ще ви донесе един топъл чай. Веднага дори.
Само след няколко минутки една усмихната жена на средна възраст с треперещи ръце постави нагорещената чашка в ръцете ми. Аз се усмихнах в ответ и тя с кимване на глава напусна стаята. Отпих няколко глътки, позволявайки на парещата течност да прогори гърлото ми и да върне цвета на кожата ми. По изражението на господина си личеше, че нямаше търпение да продължа с трагичната си история, но не противоречах и просто поставих чая на бюрото, за да довърша започнатото.

***

Краката ми сами ме накараха да се затичам отново надолу по стълбите. Чувствах се така сякаш части от тялото ми бяха изчезнали безвъзвратно. Едва ли някой някога би разбрал мъчителната буря в спрялото ми сърце. Едва ли аз се разбирах напълно, едва ли разбирах ситуацията пред която бях изправена. Просто се спасявах. Бе се обадил онзи първичен инстинкт за самосъхранение, който не спираше да пулсира във вените ми. Паниката нарастваше със светкавична бързина. Чувах острия лай на кучето, но той бързо утихна с едно проточено, жално изскимтяване и леко тупване. Някъде зад гърба ми и неговият живот бе прекратен без излишни въпроси. Вече бях на стълбището между втория и първия етаж, когато се спрях съвсем неочаквано. Някаква друга, непозната досега емоция се надигаше в гърдите ми. Пречерня ми, кръвта ми застина и просто чувах отмерените стъпки на непознатата сянка, която ме следваше. Обърнах се и го видях - убиецът. С дълъг до земята черен шлифер, а липсата на осветление хвърляше сянка върху лицето му, което така и не видях. Той продължаваше да пристъпва към мен, но аз не отстъпих. Тогава вече разбрах онова вулканично присъствие в празното ми сърце. Свързвах го с еволюиралия гняв - неестествено мощен и унищожителен. Не знаех дали състоянието ми бе сходно с делириума, но се хвърлих към врага с писък и думи, които съдържаха нечовешка сила. Не помня нещата, които произнесох, но ги чувствах достатъчно остри, че по тялото на непознатия да преминат електрически тръпки. Във всичката си ярост го бутнах назад и нямах представа за последвалото. Той изгуби равновесие и политна към стената, а аз усетих някакъв вид безгранична сила да се разлива във вътрешността ми. Бях сигурна, че съм способна да го убия и без оръжие, но не очаквах неочакваното. Не бе сам. Иззад разбитата врата на собствената ми стая излезе още един забулен в черни дрехи непознат, който с едно бързо движение ме запрати надолу по стълбите, а аз се преобръщах докато най-сетне не стигнах равна земя. Не вярвах, че съм надвита, че не мога да си отмъстя. Животинските приливи в мен бяха твърде настоятелни, за да си позволя просто да лежа превиваща се от болка. Не бях сигурна дали имам нещо счупено или не, но не усещах нищо. Пълна безчувственост. Изправих се сякаш на забавен каданс. Нервите ми бяха изопнати до краен предел. В транс или не, разумът ми бе погубен, заслепен. Втурнах се, макар и залитайки, отново към горния етаж, за да довърша убийците. Толкова желаех смъртта им, че не признавах ударите им върху мен за истински. След няколко мига болката се появи. Режеща, оставяща ме без дъх, но не достатъчна, че да ме спре. Паниката вече я нямаше, страхът... само аз, болката и те. Тежката лампа на масичката на коридора в миг привлече вниманието ми и се спуснах към нея със светнали очи. След като я усетих в ръцете си приближих първият мъж, който бях нападнала преди малко, и започнах да нанасям върху него най-силните удари, на които бях способна. Мятах ръцете си без посоки, но в повечето случаи уцелвах главата му. Накрая безжизненото му тяло се отпусна на пода, а на лицето ми се появи усмивката на победата. Убиецът на майка ми и баща ми бе убит от дъщеря им. Погубен. Завинаги.
Ала за втори път пренебрегнах присъствието и на съучастника му, който предвидливо ми се нахвърли и отскубна лампата от ръцете ми. Предишният неописуем гняв ми се изплъзваше. Бе заместен от умората, отчаянието и страданието. Единственото, което исках бе просто да остана сама и да плача докато не се удавя в сълзите си. Но лошите не биха ме оставили да изливам мъката си на спокойствие. Непознатият хвана косата ми и дръпна главата ми назад, така че да прошепне най-ужасните думи, които някога можех да чуя, в ухото ми. Стомахът ми щеше да се преобърне и ме заля страх. Нищо друго - страх. Сякаш бях изтъкана от него. Мъжът ме притисна по-силно към земята, а само след няколко секунди ми бе отнето най-ценното, най-святото за една жена. Нямах сили да се боря пред него, пред болката. Картинката на мъртвите ми родители постоянно бе пред очите ми, а аз стисках килима чакайки поредният ужас да свърши. После бях сама.

***

Още си спомнях пръстите ми впити в килима, пропит с кръв. Все още си спомнях, това което исках да забравя. Хванах чашата чай и изгълтах течността на един дъх. Тогава за мен нищо нямаше значение. Животът ми просто бе приключил. Дори не обвинявах тези в черно, които ми отнеха всичко. Просто бях изпаднала в транс, нелечим транс.
- По онова време бях атеистка. Сега не съм. Всички неизпитали пълното отчаяние и безнадеждност вярват единствено в себе си и Вселената. Дори сега не знам кое е истинско и кое измислица, но вярвам. В Господ. Него назовах тогава, когато нямаше вече кой близък да назовавам по име. Нямаше ги, нямаше да ми отговорят с " Да, Лени?". Само Господ. Съществуващ или не, само той остана. Трябваше ми на кого да се оповавам и го правя до ден днешен.
Психологът мълчеше и очевидно нямаше какво да каже. Изправих се с усмивка и си тръгнах. Докато се прибирах към новия си дом си мислих. Какво беше подтикнало онези непознати да погубят семейството ми, какъв смисъл бе предизвикал онези събития? Никакъв. Животът не притежаваше смисъл. Ние сме прах и сенки, част от неизвестен замисъл. Но аз вярвах.

Талисман/амулет: Верижка, на която виси ангел с часовников механизъм.



Последната промяна е направена от Илейн Карстерс на Пет Юли 29, 2011 5:27 am; мнението е било променяно общо 9 пъти
Върнете се в началото Go down
Катрин Боуен
Save water. Drink blood.
avatar

Брой мнения : 156
Дата на регистрация : 09.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Elaine Carstairs   Чет Юли 14, 2011 3:30 pm

Прекрасно, одобрена си.
Променям ника ти на Илейн Карстерс.
^^

_________________

I want your body, need your body.
As long as you got me, you won't need nobody.

Върнете се в началото Go down
 
Elaine Carstairs
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
The Magic of Paris :: Създаване на герой :: Вашите герои :: Хора-
Идете на: