The Magic of Paris

един свят на върколаци, вампири и още нещо...
 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Смяна на името
Вто Авг 09, 2011 11:23 am by Катрин Боуен

» Смяна на външния вид на героя
Пон Авг 08, 2011 7:06 pm by Катрин Боуен

» Да се сприятелим
Пет Авг 05, 2011 1:20 pm by Анита Блейк

» По улиците
Нед Юли 31, 2011 6:42 pm by Кейтлин Ууп

» Какво слушаш в момента?
Нед Юли 31, 2011 6:17 pm by Didier Lamarque

» Верижна реакция
Съб Юли 30, 2011 9:33 pm by Ашли Бенсън

» Другарче за РП
Съб Юли 30, 2011 7:47 pm by Кейтлин Ууп

» HOT or NOT
Съб Юли 30, 2011 7:32 pm by Ашли Бенсън

» Ашли Бенсън
Съб Юли 30, 2011 7:15 pm by Катрин Боуен

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Сря Юли 13, 2011 7:35 pm

Share | 
 

 Катрин Боуен

Go down 
АвторСъобщение
Катрин Боуен
Save water. Drink blood.
avatar

Брой мнения : 156
Дата на регистрация : 09.07.2011

ПисанеЗаглавие: Катрин Боуен   Сря Юли 13, 2011 9:33 pm


Име
Катрин Боуен
Години
18 човешки; 519 вампирски;
Дарба
Когато докосне някого, може да разбере миналото и бъдещето му, както и да му внушава, каквото пожелае. Тази дарба е единствена по рода си и е смесица между няколко други.


I'm a slave for ya...
Не, Катрин не е перфектна. Просто прикрива идеално недостатъците си, които определено не се изявяват чрез външния ѝ вид. У нея винаги е имало една натрапчива красота и сексапил, които сякаш те завладяват още от първия поглед, без дори да попитат. През годините полага големи усилия да прикрие онази Катрин, чиято външност безмилостно крещи "Аз съм кучка", защото все пак всеки иска да нправи добро първо впечатление, дори и така наречената кучка. Но както се казва, вълкът козината си мени, а нравът - не. Всички тези "желания" настъпили у момичето, след като се превърнала във вампир, но жаждата за отговор на милите лигави усмивки и издигането в очите на хората бързо се изпарява. Госпожица Боуен знае коя е, знае на какво е способна и определено знае как изглежда. Можете да я познате по подчертаните с тъмен молив очи, които са достатъчно тъмни и неознаваеми и без допълнения, по плътното идеално нанесено червило, което е неизменна част от тоалета ѝ или пък по неприлично изрязаните деколтета, откриващи бюста ѝ, който винаги е обичала да показва, или пък по семплите поли с не особено приемлива дължина, но за сметка на това, показващи идеалните ѝ крака, дълги метър и двадесет, дори без да създава илюзията, че са още по-дълги, като си слага обувки на висок ток. Придобихте ли представа за Катрин? Ако все още не сте, аз ще ви помогна. Дългата ѝ коса с цвета на топлия шоколад се спуска на масури, винаги в перфектно състояние и всеки кичур стои точно там, където трябва. Мекотата ѝ може да се сравнява само стази на кадифето. Лицето ѝ е с млечен цвят, а на допир - гладко като порцелана. Кожата ѝ е студена и винаги е била такава, дори през горещите дни. Колкото и да се взирате в очите на Катрин, няма да разберете нито чувствата, нито емоциите ѝ. Те са безизразни, като големи тъмни огледала, в коио можете да видите единствено отражението си. Пардон, сбърках. Не са безизразни. В тях се чете самочувствие, което е много над това на останалите, власт, надменнот и не на последно място - пламъчетата, които определено не се покриват. Освен от идеалото ѝ право леко чипо носле, лицето ѝ се допълва от онази нескрита усмивка на кучка, която не слиза от лицето ѝ. Други пъти се проявява като самодоволна, трети пък - скриваща гнева зад блестящите ѝ зъби. Каквато и да е усмивката ѝ, плътните тъмнорозови устни на Катрин винаги изобразяват чувствата ѝ, дори и те да не ви се харесват. Човек никога не е сигурен с какво да я сравнява - дали с някоя прелестна древногръцка богиня или с чисто и просто невъзможното. Но едно е ясно - тя бива желание у всички мъже и обект на завист у жените, тъй че ако не внимаваш, може да ти завърти главата, без изобщо да си усетил.

If you want blood... you've got it.
" Нека ви се представя... аз съм гадната и манипулативна кучка, която е придобила тези свои прозвища, само заради долнопробните хора, които ѝ завиждат, а всъщност не осъзнават, че никога няма да успеят да ѝ стъпят на малкото пръстче, защото са много, хиляди километри под нивото ѝ. Е, колкото повече говорят за теб, толков по-известен ставаш, нали така? Давайте, клюкарствайте с кого съм спала и с кого не. Едно ще ви кажа: не ми пука! "
Мисля, че всички си изградиха ясна представа за Катрин и то още от външния вид, но тези въвеждащи изречения бяха толкова точни, че можем да си я представим спокойно. Катрин беше от тези хора, които не можеха да губят, по простата причина, че винаги печелеха, каквото и да направят. Тя знае, че може да направи всичко, стига да го пожелае. Всички са в краката ѝ, дори и да не го иска и хората изпитват страхопочитание към нея, клонящо повече към страх, отколкото към респект, но те са напълно наясно, че ако вампирката научи, че някой не я почита, то тогава... хах, нямаше да свърши добре и дори вие сте наясно какво ще се случи. Не, госпожица Боуен няма да го убие - няма да сложи край на живота му толкова лесно и няма да падне толкова ниско. Ще го измъчва, ще го изтезава и ще ѝ харесва. Вампирката е самовлюбена, а и честно казано има защо. Цинична е, не се притеснява да говори, друг е въпросът какво говори. Мъжете за нея са просто играчка. Тя е използвачка и всъщност никога не е имала истински приятели и хора, на които да разчита. Затова животът я е научил да се справя с всичко сама и да се доверява единствено и само на себе си. Погледът ѝ излъчваше самочувстие, класа и надменност. Внушава, че е властна, още от първата среща. Кара хората да се чувстват нищожни само с присъствието си.
" Ако трябва да се описвам.... наистина няма да знам как да го направя. Затова най-лесното е да изброявам неща. Винаги съм обичала да правя списъци. Ето го и поредният:
Обичам: обичам свободата, обичам спокойствието, обичам властта и тишината, обичам хората да ме възприемат така, както аз желая, обичам себе си, обичам себе си. Казах го. Обичам се. И винаги съм се и ще се обичам.
Мразя: мразя лъжците, мразя тези, които се мислят за повече, отколкото са, мразя лицемерите и мразя хората, които ме мразят. Но все пак... обичам себе си!
Аз съм: аз съм надменна, властна, но въпреки това има много неща, които не знаете и няма да научите; аз съм тази, която всеки иска само и единствено за себе си, но никой няма да я получи. Аз съм себе си.
Извод: целият ми свят се върти около мен. “

Истината е, че наистина има много неща, които ще останат мистерия за почти всички хора, които са в обкръжението на красавицата. Тя е чувствителна и лесно ранима, въпреки че през годините е подтиснала тези качества някъде в дъното на душата си. През живота си е имала само една единствена истинска любов... и ще остане само една единствена...специална. Но Катрин има навика да разваля и малкото хубаво около себе си и този случай не беше изключение.
' Единственото нещо, което не разбрах за всичките тези петстотин и деветнадесет години живот на земята, е какво е това да обичаш. И може би никога нямаше да го разбера. Защото това бях аз - човек, който не иска повече да бъде нараняван, не желае за изпитва повече болка, защото не може повече. Това бях аз - примири се или просто се разкарай от пътя ми! '

Лондон, 24.10.1651 г.
Появаването на един човек на земята може би е най-святото нещо, което някога може да се случи. Новият живот, новото начало. Децата са толкова беззащитни създания, толкова крехки и нежни. Но появата само на едно от тях, може да бъде причина за смърт на много, много хора.
На двайсет и четвърти октомври, 1474 година. Есента тъкмо беше дошла. Приветствана беше от буря. Дъждът шумно капел по покривите на сградите, а гръмотевиците оцветявали небето...и причиняваха пожари, подпалвайки дървета. Точно в този ден, в 6 часа сутринта, се родило едно малко момиченце, което било много чакано в семейство Боуен. Единственото им дете се появило на бял свят, плачейки шумно, но красиво според родителите му. Това било началото на истинския живот на Беатрис и Харисън Боуен, които били заможни хора, живеещи в хубава къща в покрайнините на Лондон.
***
Малката Катрин растяла, обгърната от любов, а големите ѝ тъмни очи попивали картини, гледки, подготвяайки се за живота, изобщо не подозиращи, че той няма да е никак лек за нея. Но това е съдбата - не знаеш какво те очаква. Единствено тя знае.

Челтнъм, 05.08.1492
Easy for good girl to gone bad
' Просто перфектно! Не стига, че ми проваляха живота, а сега и лятото! Родителите ми отново искаха да ме пратят на стаж, защото, цитирам: Това било добре за бъдещето ми. Глупости на търкалета. Навлякох една тениска и дънки и погледнах през прозореца на най-големия и хубав хотел в Челтнъм. Боже, ако това е хубаво, то тогава този град трябва да е пълна мизерия! Вярно, че беше градче, но хайде да не слагат подобни заблуждаващи надписи по вратите. Излязох навън. Вече се стъмваше, а аз си ругаех под носа, протетирайки срещу родителите ми. Тогава тръгнах по тъмните улици. Нямаше нито една нощна лампа, затова се примирих да си светя с една почти изгоряла свещ, надявайки се да не се пребия някъде. '
Катрин беше обикновено момиче на осемнайсет. Беше властна, с голямо самочувствие и не се притесняваше да говори повече, защото знаеше, че всички се боят от нея и никой не иска да се замесва в бъркотии. Самонадеяна, арогантна, но в същото време с невероятно чувство за хумор, забавна и определено е страхотна компания..ако не си ѝ враг. Жалко, че вече не е такава. Но за това ще научите по-късно.
'Докато вървях към някакъв клуб, където имах среща с една приятелка, усетих чуждо присъствие зад себе си. Обърнах се рязко, светейки с фенерчето си. "Кой е там?" попитах, но нямаше никакъв отговор. Реших, че съм си въобразявала и тръгнах уверено напред. Тогава обаче чух шумолене. Толкова беше тихо, но все пак долавях някакви стъпки. И тогава го видях. Беше висок мъж, който застана пред мен. Най-големият ми страх, може би.
- Здравей, Катрин- поздрави ме арогантно той и се усмихна.
Откъде знаеше името ми? Присвих устни, изгледах го презрително, но точно тогава той се появи точно пред мен.'

I'm just a person but you can't take it.
Странникът беше вампир. Какво ли искаше да направи на Катрин? Това май беше ясно. Нощта беше тъмна - единственото нещо, което осветяваше улиците, беше лунната светлина. Толкова му беше забавно - сякаш тъмнокоската беше личната му играчка. Но в шоколадените очи на мис Боуен се четеше страх. По едно време бавно се доближи до нея, придърпа я към себе си и я захапа за врата. Но тези стенания и мъки го накараха да се чувства...виновен. Явно имаше нещо човешко в него. В очите му беше изписано съжаление. Захапа дланта си и я приближи до устните на Катрин.Даде ѝ от неговата кръв. След което я уби.
на следващия ден
'Моят живот започна в този един единствен момент. Събудих се в някакво меко легло. Не, това определено не беше хотелът, защото пружините от дюшека толкова много бучеха, а сега имах чувството, че се нося в облаците. Надигнах се. Усетих, че цялото ми лице беше мокро от сълзи. Докоснах врата си, след което внимателно погледнах пръстите си. Боже... Имах кръв. Не. Бях ли мъртва? Точно в този момент видях един мъж, който светкавично дойде до мен.
- Добре ли си? - попита ме и докосна челото ми с длан.
Бях толкова изплашена. Отдръпнах се инстинктивно.
- Кой си ти? - извиках и станах рязко. Затичах се към вратата, но той ме пресече. Спря точно пред мен.
- Майкъл. А ти...ти си вампир - беше единственото, което каза.
Поклатих глава в знак на отрицание. Не можех да повярвам. Единственото, което хрумна на детския ми ум беше... Бягай! Запътих се към стълбите и избягах надолу. Видях входната врата и се втурнах към нея.
- НЕ! - извика Майкъл и ме пресрещна, точно преди да изляза. Усетих, че слънчевата светлина буквално изгори ръката ми. Тогава му повярвах. Бях вампир. Мамка му! '


Париж, 1647 г.
Любов. Дали наистина беше това? Припознаваше ли се? Не, разбира се, че не се, защото Катрин и любовта не се бяха срещали преди. Вече вампирка на почти 200 години, госпожица Боуен беше срещнала всички трудности и изпитания на вековния живот, който може би щеше да продължи вечно, освен ако някой не реши да забие кол в гърдите на красавицата. Но тя щеше да го предрече, щеше да разбере още преди това и щеше да се спаси.
След десетки години скитане из света, търсейки мястото, към което тя принадлежи, Катрин Боуен отиде в Париж. Градът на любовта го наричаха някои, но дали наистина имаше такова действие? В покрайнините на големия град, госпожицата имаше едно имение, където освен хора, които бяха нейните ходещи банки, имаше и... вещици. Майка и дъщеря, които са ѝ помагали много през годините, в които хората са убивали и изтребвали вампирите, затваряли са ги в гробници и безмилостно са слагали край на живота им, защото са вярвали, че пречат на всички. И сега има потомци на тези ловци, но са рядкост. Като се абстрахираме от дружките на вампирката, дома ѝ често бе навестяван от господин Деймън Салватор, който беше просто един човек, влюбен в Катрин. Разбира се, всичко това беше само една илюзия. Красавицата внушаваше на мъжа какви ли не неща и то само и единствено за собствена изгода и забавление. Неведнъж, Деймън бе молил Боуен да бъде превърнат във вампир, но тя винаги е отказвала. Защо? Защото тя май се влюбваше. Усещаше, че няма да има никакво бъдеще в него, но аферата водеше до странни чувства. Чувства, които май се наричаха любов.
Една сутрин, изгладняла до смърт, Катрин бе излязла навън, търсейки нова жертва, когато видя Салватор да скита. Но май не беше просто съвпадение. Той я гледаше с онзи поглед. Погледът, който се появяваше всеки път, щом не беше под хипноза. Дали наистина изпитваше нещо към вампирката или просто до такава степен беше свикнал, че си му е навик?
- Госпожице Боуен - поздрави любезно той, сваляйки шапка, щом видя тъмнокоската.
- Моля ви, господин Салватор, не сега.
Не желаейки да нарани Деймън, тя се забърза към гората, но той я пресрещна.
- Госпожице Боуен - повтори той, доближавайки се до нея.
Ароматът на прясна кръв нахлу в белите ѝ дробове. Не можеше да се контролира. Просто не можеше. И го захапа. Вкуси от невероятната течност, благодарение на която живееше. Тя го уби. Уби го. Затова даде от кръвта си, надявайки се, че ще го спаси. И избяга. Повече никога не го видя.

Някъде из света, след 1720 г.
I'm being a bitch and I'm loving it.
'Бях силна, властна. Бях себе си. Никой не можеше да ме спре, никой. Нищо не можеше да ме победи. Вървях бавно по улицата, дългата ми тъмна коса се вееше зад мен, а черните ми десетсантиметрови токове ритмично отброяваха крачките ми. Погледът ми беше арогнатнен, устните - аленочервени, а очите ми - шоколадови, блестящи и подчертани с черен молив. Бях вампир. И ми харесваше. Всички мъжки погледи се обърнаха към мен, оглеждайки ме, докато минавах по улицата. Това също ми харесваше. Кучка? Може би, но задоволена. Сграбчих един от тях за ръката и го дръпнах към една тъмна уличка между две сгради. Той се смееше самодоволно. Ще видим кой ще се смее последен.
Сложих косата си на една страна. И тогава рязко го захапах за врата. Изсмуквах бавно кръвта му. Усещах как тя допълваше аления цвят на устните ми. А ароматът...той беше несравним. Бях зависима от кръвта. Но нямаше да започна да пия животинска. Не. Аз съм родена, за да убивам. Всичката болка, която бях изпитала, трябваше да се излее върху нещо...или върху някого. Бях сама цял живот. Никой никога не ме е смятал за стока. Никой не ми е помагал в живота. На няколко пъти щях да умра. Промених се. Много. Не бях загубената тийнейджърка, жадна за слава. Бях властна, арогантна, с голямо самочувствие. Бях себе си. Вървях с високо вдигната глава и не ми пукаше каква съм. Цялата болка на света не можеше да се сравни с тази, която аз бях изпитала. Сякаш на светът не му пукаше за мен. Но, честно казано, и на мен не ми пука за света. Любимото ми семейство също не се поинтересува къде съм, как съм. Всъщност, първата година наистина ги беше грижа, но след това разбрах, че имат още едно дете. Перфектно. Поредният от резервната скамейка стана, за да ме замести. Но не ми пукаше. Може би от една страна вината беше моя. Не, няма шанс. Аз никога не грешах. '

Катрин се беше променила страшно много за всички тези години. След като обикаляше света в продължение на два века, най-накрая се установи в Париж, където е и в момента. Май ѝ беше по-добре така.

_________________

I want your body, need your body.
As long as you got me, you won't need nobody.

Върнете се в началото Go down
 
Катрин Боуен
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
The Magic of Paris :: Създаване на герой :: Вашите герои :: Вампири-
Идете на: