The Magic of Paris

един свят на върколаци, вампири и още нещо...
 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Смяна на името
Вто Авг 09, 2011 11:23 am by Катрин Боуен

» Смяна на външния вид на героя
Пон Авг 08, 2011 7:06 pm by Катрин Боуен

» Да се сприятелим
Пет Авг 05, 2011 1:20 pm by Анита Блейк

» По улиците
Нед Юли 31, 2011 6:42 pm by Кейтлин Ууп

» Какво слушаш в момента?
Нед Юли 31, 2011 6:17 pm by Didier Lamarque

» Верижна реакция
Съб Юли 30, 2011 9:33 pm by Ашли Бенсън

» Другарче за РП
Съб Юли 30, 2011 7:47 pm by Кейтлин Ууп

» HOT or NOT
Съб Юли 30, 2011 7:32 pm by Ашли Бенсън

» Ашли Бенсън
Съб Юли 30, 2011 7:15 pm by Катрин Боуен

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Сря Юли 13, 2011 7:35 pm

Share | 
 

 Кайлин Бернард

Go down 
АвторСъобщение
Кайлин Бернард
Модератор
Модератор
avatar

Брой мнения : 47
Дата на регистрация : 09.07.2011

ПисанеЗаглавие: Кайлин Бернард   Сря Юли 13, 2011 6:19 pm



Името е нещо твърде относително за тази чернокоска. През живота й са я наричали с какви ли не имена и псевдоними, по какви ли не извратени начини. И все пак имаше име, което тя самата си повтаряше всеки ден за да предотврати риска от това съвсем да го забрави. Кайлин Бернард, така се водеше поне по лична карта и паспорт, иначе бе просто Кай или в редките случаи Кайли.

~~~

Дата на раждане винаги беше важна за хората, годините също, но защо? В крайна сметка те са някаква статистика, не нужна подробност от живота на един човек. Погледнете Кай например, прилича ли ви на 18 годишно момиче? Хм, едва ли, момичето бе пораснало далеч преди да навърши пълнолетие.
Но все пак, родена е на 16ти декември 1992 година, сега е на точно осемнадесет години, но на всякъде се представя за поне 21 годишна, дори фалшивите лични карти могат да го потвърдят.

~~~

Какво е външния вид? Подробност или даденост...за Кайлин, външния вид беше всичко, все пак в работата й това се гледаше, а не нещо друго. Никой не я питаше как се казва, от къде е или на колко години е, всички е интересуваха от формите на тялото й и сладкото изкушаващо лице на една типична филипинска красавица.
Още от крехка детска възраст, Кай притежава една кукленска красота, която привлича всички за нейно нещастие. Кръглоликото й лице, с издължена брадичка и скули на древна аристократка, силно впечатляват хората и най-вече мъжете не зависимо дали тя е на дванадесет години или повече - това сякаш няма значение. Именно за това Кайлин вътрешно знае, че външния й вид е най-голямото проклятие, което може да я сполети. Споменах, че има кукленско лице, но това не означава, че чертите й са изписани до най-малката подробност като на порцеланова кукла, в нея просто има нещо изключително чаровно, което те привлича.
Кайлин е със смесена кръв и това значително се отразява върху външния й вид. Макар никога да не е виждала родителите си е ясно, че майка й е от филипински произход и точно това прави Кай приятно мургава, а голяма част от чертите й са някак типично груби и това идва от баща й, който е от френски произход. Има гъста черна коса, на леки букли, която някак си винаги изглежда перфектно.
Красавицата има големи шоколадови очи - вярно, че всички казват как погледа е прозорец към душата, но при Кайлин сякаш няма нищо. Погледнеш ли в очите й, обрамчени от гъсти черни мигли, някак си се надяваш да видиш в тях капка емоция или нещо подобно, но от там те гледа само бездушност. Погледа й е сякаш празен, стъклен и да не кажа плашещ на фона на цялото й порцеланово лице, което винаги е в една непоклатима и студена гримаса, без следа от емоция, чувства...без нищо -просто красиво, да не кажа призрачно лице, на едно момиче, което сякаш отдавна се е отказало да се бори със света и просто се е оставило течението да я завлече на някъде.
И накрая стигаме до вероятно най-важното нещо във вида на Кай - нейното тяло. Точно то е всичко, което мъжете забелязват и по него я избират, а не по родословието й. Висока е 184см и тежи близо 60 килограма, не се харесва така, защото твърде много напомня за анорексичка, но тъй като има забързан метаболизъм, а и периоди в които храната е дефицит, просто й се налага да се приеме каквато е. Тялото й е стегнато и добре оформено, представително бих казала имайки предвид с какво се занимава някак е длъжна да го поддържа в идеалната форма, която се харесва на околните. Има си целия пакет пропорции, което само я прави по-перфектна за долнопробната й работа.
Кайлин има интересна котешка походка, бавна с умерени крачки, които отстрани изглеждат доста прецизно премислени, макар да не са така. Движи се грациозно и в доста случаи сякаш е на модно дефиле.

~~~

Кайли е преживяла твърде много през живота си за да бъде сега едно добро момиче за своите осемнадесет години. Непосилно за нея е да бъде мила и отзивчива, тя е просто кучка, и който не я приема така просто не заслужава изобщо тя да контактува с него. Не играе никаква роля, злобна е, защото е такава, гадна е, защото е такава, отмъщава, защото й доставя удоволствие и какво ли още не...просто Кайлин, какво да се прави.
Докато расте момичето преминава през няколко различни събития, които белязват живота й много жесток и й нанасят физическа и психическа вреда, която си остава трайно. Именно трудния живот сега я прави една борбена жена, която със зъби и нокти би се била за да постигне своето, но пък и само упоритостта й върши работа.
Честна, свободолюбива и неспирна, Кайлин е от типа хора, които просто не могат да седят на едно място и вечно са в движение. Дали ще върши нещо вкъщи или ще е навън за да тренира е без значение, по-важното е, че неспирния й дух минава границите на нормалното. Още от малка непокорната Кай показва твърд и непоклатим характер с непреклонен дух и хладнокръвие, което е почти невъзможно да нарушиш. Момичето никога не показва чувствата си и заради това много често я наричат "ледената принцеса", словосъчетание, което е намразила много отдавна.
И да, всъщност единственото чувство, което може да покаже е омраза. Толкова силна, че е способна да посегне на нечий живот, да не говорим, че е страшно злопаметна и отмъстителна. Никак не преувеличавам описвайки момичето по този начин, нещата през които е преминала я превръщат в това, което е сега и Кайлин се е научила да се обича и харесва такава каквато е. За разлика от много хора когато тя се погледне в огледалото вижда себе си като оцеляла, като силна жена, преминала през неща, през които много други не биха имали силата и смелостта да преминат.
Кайлин до толкова се е вглъбява в това да работи върху себе си, че се превръща в едно подвижно парче лед, неспособно да изпитва вече дори и омраза. С вечната си нацупена и някак изящна гримаса Кай става въплъщение на всичко отрицателно, което може да притежава една личност. Надменното й държание нараства, самолюбието й става дразнещо и самата тя и всичко, в което се е превърнала започва да отблъсква всички, дори и тези, които са били нейни близки. Парчето лед, в което се превръща сякаш няма никаква бъдеща надежда да бъде разтопено. Не си мислете, че като във всяка приказка с наранено момиче и за нея ще се появи един чаровен мъж, който да я промени. Кайлин отдавна е отписала свестните мъже от списъка си, защото всекидневно се среща с гадове, които трябва да бъдат съдени на смърт по нейно мнение. Със сигурност няма да се промени, още по-малко ще допусне някой мъж да си играе с личността й опитвайки се да я изкриви през своя поглед и да я "подобри".
Съскащо саркастична и иронична, Кай отблъсква дори когато говори. Винаги обратно на другите и винаги отличаваща се със собствено мнение, тя често звучи нелогично в целта си да бъде различна. Страшно инатлива и абсолютна царица в спора тъмнокосата е готова да оспори строго установени закони стига накрая пак тя да е права. Понякога в целта си да излезе с гордо вдигната брадичка е готова да избълва един куп глупости, които са напълно безсмислени.
В крайна сметка Кайлин е един буреносен облак, който предпочитате да не се спира над вашия чадър.

~~~
16.12.1992; Париж, Франция.
Валеше силно. Непрогледния мрак се бе спуснал над Торонто и надвисналия дъжд не бе нищо ново за Канада по това време на годината...или по всяко време. Млад мъж седеше пред болница Св.Анна и просто гледаше безмълвно докато дишаше тежко, сякаш не бе поемал въздух с години. Дъждът го беше измокрил до кости, от тъмно кестенявата му коса се спускаше вода като от водопад, а зелените му очи едва седяха отворени и наблюдаваха с трудност през проливния дъжд. Нямаше данни за мъжа, освен че името му бе Джейсън Бернард и преди няколко минути бяха вкарали жена му в болницата с тежки родилни мъки в края на деветия месец.
- Господин Бернард? - от вътрешността на болницата се подаде възрастна сестра с прошарена коса. В секундата, в която студът я разтрепери тя се обгърна с престилката си и присви очи за да фокусира силуета на мъжа. - Господин Бернард, влезте вътре. Жена ви току що роди и има нужда от вас. - извика жената, а по сбръчканото й от възрастта лице се прокраде широка усмивка. - Имате красиво момиченце, господин Бернард, има вашето носле и очите на жена ви. Прекрасна е! - добави сестрата като продължи да се усмихва.
Мъжът се размърда и погледът му изведнъж се избистри и спря върху сестрата, която току що му бе съобщила новина, която се предполагаше, че трябва да зарадва всеки един баща чакащ деня, в който рожбата му ще се появи на бял свят. Но той не изглеждаше щастлив, беше загрижен, притеснен, дори изплашен, но не и щастлив. През главата му за секунди препуснаха мисли, които не биваше да имат глас точно сега - телефонни сметки, ипотека на къщата, вода, парно, ток, дрехи, обувки...
- Момиченце? - промърмори мъжа тихо, но и достатъчно силно дори през проливния дъжд думите му да достигнат до сестрата все още седяща на входа на Св.Анна.
- Прекрасно, момиченце, господин Бернард. - кимна потвърждавайки тя, като по необясними причини продължаваше да повтаря името му във всяко свое изречение, което някак си стряскаше Джейсън дори повече отколкото вече бе уплашен.
- Аз... - измърмори мъжа. - Не мога. - каза тихо като погледна към земята, а след това бръкна в джоба си и извади от там няколко долара, всъщност единствените, които имаше. С тях дете не можеше да изгледа. - Съжалявам, не мога. Кажете на Бриана, че съжалявам. - добави Джейсън отстъпвайки назад все по-далеч от болницата. Говореше несвързано и на пресекулки, но беше ясно какво имаше предвид.
- Господин Бернард? - извика сестрата и пристъпи напред към дъжда. - Господин Бернард, върнете си! - продължи жената, но нямаше смисъл. Силуетът на Джейсън се изгуби в непрогледната студена нощ и навярно повече никога никой нямаше да чуе за този мъж.


От там започна всичко. Не искам излишно да драматизирам покрай историята на Кайлин, да, не е типична, да, изпълнена е с болка и разочарованието на едно дете, но пък е история като всяка друга. Съдба на едно човешко същество, което няма късмета да порасне като нормално дете и да продължи като нормално момиче.
Кай е изоставена като бебе в дом за сираци, където обещават на майката, че бързо ще се намерят осиновители за новороденото. За нещастие това не се случва, сякаш тъмен облак е надвиснал над Кайлин и тя така и не бива осиновявана, а вече като по-голяма напълно губи надежда това да се случи.
Като по-малка, като всяко дете, Кайлин пише писма на Дядо Коледа, но за разлика от другите, които искат кукла, пожарна кола или нещо типично детско, то чернокосото дете иска родители, иска семейство, иска някой, който да я обича. Желанията й никога не се изпълват до момента, в който тя е дванадесет годишна...а сега би казала "Мразя те Дядо Коледа", ако имаше тази възможност.

20.12.2004; Париж, Франция.
Дванадесет годишно тъмнокосо момиче изтича босо до кабинета на директорката в дома за сираци "Сънивейл", и надникна през леко открехнатата врата. Детето бе слабо и мургаво, с дълга спластена коса и стари опърпани дрехи. Не беше ясно дали има здрав чифт обувки, но факта, че тичаше босо говореше сам за себе си. Въпреки това по лицето на момичето се бе изписала усмивка, и как иначе когато след толкова много години най-накрая се бе намерило семейство за нея - вярно бе само приемно и щеше да прекара при тях само около 3 месеца, но беше щастлива, защото най-накрая щеше да изпита капчица щастие и надяваше се и любов. Никога не беше изпитвала чувството някой да я прегърне, стотици бяха пътите, в които лежеше в леглото си мислейки си за истинските си родители и причината те да я изоставят, понякога й се искаше само за секунда да срещне майка си и да я попита какво толкова е направила за да я изостави...естествено знаеше, че това няма как да стане.
- Кайлин е добро дете. Чисто и подредено, грижи се за по-малките, дава играчките си на новите деца, не сме имали големи проблеми с нея, въпреки че е малко странна и затворена. Почти не говори, като малка мислехме, че изобщо няма да проговори дори. - говореше госпожа Скот, на мъж и жена седнали пред бюрото й.
Кай не можеше да види лицата им, но силно се надяваше да са добри хора, нямаше значение как изглеждат, искаше просто да им се хареса и те да поискат да я задържат при себе си завинаги. Може би щяха да се съгласят да я осиновят.
- Кайлин! - изсъска някой зад гърба на детето и то подскочи като едва не изпищя, но сама сложи ръка на устата си за да го предотврати. - Какво правиш?! Казах ти, че трябва да си облечеш хубавата рокля и обувките, след малко ще те вземат, не може да приличаш на малка неандерталка. - добави високата и сурова на вид жена, а след това хвана момичето малко над лакътя и го задърпа към стълбите.
Изкачиха се до горния етаж на дома и там влязоха в една от стаите, която Кайли делеше с още четири момиченца на нейната възраст. Една от тях никак не я харесваше и често обиждаше Кай, но точно сега силно й завиждаше, защото тъмнокосата щеше да прекара коледните и новогодишни празници в топла къща с богата трапеза и хора, които можеше да нарече свои родители.
Двадесет минути по-късно Кайлин и жилавата жена слязоха долу, а малкото тъмнокосо дете едва не подскачаше от вълнение, защото само минути я деляха от това да се срещне с бъдещото си приемно семейство.
- Изправи си гърба, изкарай си ръцете от джобовете. - казах й високата жена и Кай побърза да последва заръките й. - Недей да говориш без да те питат, слушай какво ти казват и гледай да не искаш прекалено много. - добави жената, а Кайлин само кимна няколко пъти и се усмихна ангелски.
- Това ли е тя? - до ушите на момичето долетя мъжки глас и сърчицето й трепна от вълнението.
- Да. - отвърна познатия глас на госпожа Скот и малко след това тя, следвана от ниска жена и висок русокос мъж, застанаха пред нея.
- Прекрасна е. - оповести мъжа и Кай вдигна поглед към него.
Това, което срещна бе далеч от това, което желаеше. Внезапен страх обзе тялото й и усмивката й се вледени когато забеляза налудничавата и зловеща усмивка върху лицето на мъжа, и жената до него, която гледаше към пода и едва ли не трепереше сама от страх.


Наричаха го Джерман. Беше набит груб мъж, с изкривена физиономия и зловещо зелени очи, историята му не беше дълга, но и живота му не беше хубав. Кайлин години наред се чудеше дали да го съжалява или да го мрази...понякога правеше и двете, но нищо не можеше да промени факта, че той е виновникът за нейното психическо падение и моментите, в които не иска да се бори със света за своето оцеляване. Да, глупаво е да обвиняваш другите за неща, които сам можеш да промениш, но Кай има нужда да обвинява някого и той е идеалния за тази цел.
Джерман бил добро дете, ученолюбиво и любопитно като всяко друго, да се чуди човек как се е превърнал в съществото, което е сега...е, няма какво да се чудите. Когато Джерман е на 13 години в живота му влиза новия мъж на майка му и негов доведен баща. Момчето се плаши до смърт от този мъж, но не казва нищо, защото той прави майка му щастлива, а в онзи момент това е било по-важно. По-важно е дори когато доведения му баща го насилва сексуално, когато го пребива. По-важно е дори когато майка му просто гледа от страни без да направи нищо сама скована от страх. И без повече да се чудите, точно това са причините Джерман да е такъв в момента...
Джерман някога е имал съпруга на име Елис, с нея осиновили момиче в тинейджърска възраст на има Сара, която грабнала окото на Джерман и новата му фикс идея била да я има. Когато месец след осиновяването, Елис починала, Джерман най-накрая имал своето...предполагам се досещате, че точно това момиче сега се водеше негова съпруга, а някак си Кайлин се бе превърнала в следващата макар и само дванадесет годишна.
В продължение на 4 години Джерман държи чернокосото момиче затворено в мазе, където я изнасилва многократно задоволявайки болното си съзнание и извратените нужди. Това всичко изглежда сякаш няма надежда докато "съпругата му", онова момиче, което някога е била негова дъщеря, не се добира до телефон и подава сигнал на полицията. Разпоредителите на реда нахлуват в малката едноетажна постройка твърде късно - Сара е удушена до смърт, по тялото й има следи от побой, а след лекарска експертиза се откриват следи от изнасилване едва след като тялото е било вече мъртво. Това, което откриват в мазето е...покъртително, ужасяващо...

Джерман нахлу в мазето с трясък. Още от далече Кайлин можеше да види как онази вена на челото му тупти, ръцете му се свиваха и разтваряха, дишаше тежко сякаш току що бе пробягал мили. Шестнадесет годишното момиче се сви в леглото си, притиснало гръб към стената и обвило коленете си с ръце. Усещаше, че предстои нещо лошо, а кръвта по ръцете на Джерман само потвърждаваха страховете на момичето. Знаеше, че живота й вече е свършил, знаеше го още от момента, в който бе прекрачила прага на тази къща, но не искаше да умира, имаше чувството че трябва да се бори за живота си, макар и мизерен, макар и психически разрушен и опустошен.
Кайлин се изправи от леглото и притича до другия край на стаята където имаше дълъг метален прът. Детето го хвана в двете си ръце и стисна здраво вдигайки го с известни затруднения, а след това го насочи към мъжа опитвайки се да предпази и малкото, което бе останало от нея. Едно беше да я кара да чисти къщата, да я изнасилва, съвсем друго да я лишава и от мизерния живот, който води...не, нямаше да позволи да я убие.
- Пусни го, малката. - изсмя се Джерман и тръгна бавно към момичето.
Тялото на Кай трепереше, но не от страх, а от внезапния адреналин, който бе нахлул в тялото й. Усещаше как кръвта бушува във вените й, чуваше тупкането на пулса си като тъпани в ушите си. Знаеше, че най-накрая е дошъл момента, в който е достатъчно голяма да се опълчи срещу Джерман и колкото и смехотворно да му изглеждаше на него това, Кай знаеше, че може...просто знаеше!
Когато мъжа приближи достатъчно към нея, протегнал сигурно ръка напред за да хване железния прът, Кай замахна с писък и го удари през лицето. В този момент напълно осъзна, че сега мощта е в нейните ръце, че може да се пребори с отвратителното същество, което в продължение на четири години я държеше затворена като робиня в противното влажно мазе, където многократно й нанасяше психическа и физическа вреда.
- Кучка! - изруга Джерман държейки бузата си, от която бе потекла внезапна кръв.
Замаха на Кайлин не бе достатъчен за да го зашемети, но момичето изведнъж се почувства гордо, че изобщо е успяло да го нарани. Замахна отново, но Джерман хвана железния, а с другата си ръка прикова момичето до стената държейки я за врата.
- И смееш да ми посягаш, след толкова години. - клатеше глава мъжа като всеки път щом отвореше противната си уста, порой от слюнка хвърчеше към Кайлин, което само можеше да я отврати допълнително. - Малка, неблагодарна кучка, уличница. Не ставаш за нищо! - продължаваше да реди Джерман.
Хватката около крехкия врат на Кай се затягаше и тя усещаше как притока на въздух е все по-малък, все по-нарядко, но това не я спираше да държи другия край на железния прът, макар той да е бе и под влиянието на Джерман. Погледа на Кайлин бе прикован в нищото, където сякаш мъждукаща светлина се процеждаше през отворената врата. Кай не знаеше дали бе заради близката смърт или нещо друго, но можеше да се закълне, че тих глас пропя в ухото й.
- Сега си бесен, но и ужасен,
аз умирам, но съм още жива.
Страха е в очите ти,
о да, аз го виждам,
това което чувствам,
почувствай го и ти. - нямаше рима, нямаше дори голям смисъл, но обхваната от внезапен страх Кай бе послушала гласа, който шептеше в ухото й. Силата на гласа й бе слаба, но достатъчна за да може да произнесе думите, на които Джерман се присмя от все сърце.
Миг по-късно обаче клокотещ звук накара едрия мъж да отвори широко зелените си очи. Усети задух, сякаш някаква ръка бе прихванала за врата и го стискаше с всичка сила, докато единственото, което той вижда са кафявите очи на Кайлин, толкова сигурни и съсредоточени. Ръката му пусна врата на момичето, дебелите му крака запристъпваха назад, но не за дълго. Тялото му се строполи на пода докато клокотещия звук излизащ от гърлото му продължаваше.
Кайлин не знаеше какво става, но знаеше, че тя е причината за това и можеше единствено да се наслаждава докато гледа как тялото на Джерман се гърчи в агония умирайки бавно. Чернокосото момиче взе дебелия железен прът и го заби в тялото на Джерман...не за да го избави от мъките му, а за собствено удоволствие.


2 години по-късно.
Кайлин дълго време не виждаше на къде да тръгне, имаше чувството, че всеки я наблюдава и всеки се опитва да се домогне до нея. Много психиатри бяха работели с нея след случилото се в къщата на Джерман, но всички я квалифицираха като неспасяем случай...тя самата не искаше да бъде спасена, искаше сама да спаси себе си и знаеше, че може да го направи.
Чувствайки се като абсолютна развалина, като недостойна за обикновеното общество и сякаш като човек, който трябва да стои в мрака, още седемнадесет годишна Кайлин започва работа в стриптийз бар, където работи и до ден днешен.

~~~

Като цяло Кай не си пада по суеверия и подобни, не би носила синьо мънисто или червен конец против уроки и тем подобни, но пък има една верижка на врата си, която много харесва, и която има още от дете. Верижката е сребърна, с висулка - не е кой знае какво, но пък Кайлин я обича и си е въобразила, че я пази и закриля.
Key Necklace
Ключът за Кай е символ на живота и дните, в които е била затворена без право на глас, когато всичко е било само мрак и нищо повече. Също така е и нейната надежда, че когато едва врата се затвори, друга се отваря и зад нея седи нещо по-хубаво и цветно.

~~~

*Кайлин е пушачка
*Има тигрово коте на име Кат, което прибира от улицата.
Cat
*Говори свободно френски и английски.
*Има татус: Hope & Faith
*Мрази хора със зелени очи.
Върнете се в началото Go down
http://www.teenwolf.bulgarianforum.net
 
Кайлин Бернард
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
The Magic of Paris :: Създаване на герой :: Вашите герои :: Вещици/Вещери-
Идете на: